Странджанска зеленика
Май е месеца на Странджа. Зелениката (която е уникална за парка) цъфти и цялата гора грейва в лилави цветове.
Не ми дава мира това, че голяма част от територията на парка се намира зад кльона. Присъствието на военна полиция до населените райони не е намаляло. Не се изненадах, че преди отсечката за Кости ме спряха, но този път не да ме проверяват, а да закарам единия от полицаите до селото. Попитах го, защо единствено в Странджа порталите по граничните ограждения все още са затворени, отговори ми съвсем кратко - прави се заради много богати хора, които ловуват там.
В Google Earth се вижда плътния кордон от застави, разположени от Резово до Свиленград.
И тъй като вече няма необходимост от тях са изоставени, а гората бавно е започнала да си връща своето.
Пътят не свършва дотук, продължава към дебрите на Странджа.
Колкото по-навътре навлиза, толкова по-стара е гората.
Зелениката е навсякъде, но има места където се е скупчила в огромни поляни.
Разцъфнала е около двайсет процента от нея, а какво ли ще е след седмица...
Гората е от вековни букове, такива наистина се срещат рядко.
Повечето дървета са белязани с надписи, датиращи от първата половина на миналия век.
Изненадах се от годините издраскани по стъблата - 1932 г.
К. В. 1930 г. - надпис отпреди 80 години. По всичко личи, че границата е била жестоко охранявана в този период. Как са се справяли с това задължение в този изключително трудно проходим терен..., всеки един километър през гората се равнява на десет по равен път.
Заедно с буковете съжителстват и други, още по-огромни дървета.
За ориентир в непроходимата гора ми служеха белязаните дървета, но със слизането към реката изпуснах следата. Престанах да се опитвам да я възстановя и се спуснах надолу по стръмния дол. За късмет излязох на малък каменист нанос.
Почти хванах следата отново - тясна пътечка, по която са се движили войничетата, но бързо я изгубих. Закатерих се по склона и благодарение на новите технологии, намерих обратния път. Чак се изумих колко много съм извървял на идване. Връщането продължаваше сякаш с дни.
Тъжна гледка, след толкова скитане из горите на Странджа.
А как така хем има кльон, хем стигаш до реката? Пропуснаха те или се вмъкна отнякъде?
Прочее, защо да е тъжна гледката? Има си контролирано прочистване на гората, маркировка за сеч и тн. С двама близки роднини в горското по тоя край моа да ти гарантирам, че нищо не отива зян :D
Ако знаеш как хубаво я почистват... на места даже не е останало какво да се сече.
Страхотно! Знаеш ли дали може да се види цъфнала зеленика и през юни, или е вече късно?
Ти беше ли на фестивала на Зелениката, на 16-17 Май?
Аз го изпуснах сега като гледам какво съм пропуснала, ме е яд, трябва да наваксам
Може да се види, точно ще е разцъфтяла добре.
Няма за какво да съжаляваш, че си изпуснала фестивала. Винаги можеш да се разходиш и сама.
Аз, лично, избягвам подобни масови мероприятия.
Гледам, че бая обикаляш из България. Като спомена по-горе за заставите и кльона се сетих, че през 1997-98 г. и аз бях донаборник на една такава застава, само че по средата на южната граница. Става въпрос за с. Горно Къпиново. Там се намира най-южната точка на Б-я и има една защитена местност - (поне на книга) Гюмурджински снежник. Ако идеш да направиш няколко снимки там да знаеш, че няма да съжаляваш. Ще се радвам да ги видя в сайта ти.
Чувал съм за този връх. Живот и здраве, някой дени и него ще посетя.
Евгени, неведнъж съм се поддавал на душевната си емоция, ровейки из нета в търсене на снимки на Великата Велека и Странджа планина и май в почти всички случаи попадам на твои снимки - божествени са! Това лято имах щастието да прекарам една седмица в началото на лятото в дебрите на Странджа - за мен природата на БГ е красива, но НЯМА по-красиво място от Странджа планина и Великата Велека.
Поздравявам те за неземно красивите снимки, в които запечатваш успешно най-красивите кътчета на БГ!
Бъди здрав!
страхотни снимки