Спазих заканата си и съм отново на същото място, за да посрещна изгрева, докато мъглите се стелят между нагънатия воал на Велека.

В ЗМ Велека, реката образува меандри, известни също като Буджаци. Преходът започва малко след отбивката за село Бръшлян. Табела “Пътят на зведния месец” ни съобщава, че това е екопътека. Не се заблуждавайте, няма нито “еко”, нито “пътека”, а стар път, който е свързвал селата Бръшлян и Стоилово. Минава през хилава гора и няма нищо интересно, което би провокирало туристите да вървят по него. Докато вървя и се ядосвам, че не съм продължил с колата, група коне шумно се разбягват.

След като подминах няколко стари пейки за почивка, се отклонявам от екопътеката и поемам към ЗМ Велека. Прави ми впечатление, че боровите горички са изкуствено засадени, тъй като вървят в права линия. От нищото се появява къща, не просто къщурка.

Скоро се показва един от серията буджаци. Преживяването е вълнуващо – да видиш за пръв този природен феномен, скрит толкова навътре в планината.

Следва спускане до реката. От високото видях път, който следва точно извивките на Велека. Тук той пресича единия от буджаците и продължава по другия.

В тази точка моя импровизиран еко-маршрут до меандрите на Велека се пресече със стадо еко-кози. Сега спокойно мога да го нарека еко-пътека “Пътят на козела”.