Родопите и по специално Източните са белязани от наследството на Траките. Навсякъде се срещат следи от тяхното присъствие, било то в скални ниши или светилища.

Близо край село Женда се намира връх Асара, където навремето се е издигала Византийска крепост. В скалите личат кръгли отвори, подобни на тези от Белинташ.

Под върха е израснала огромна скална гъба с височина десетина метра.
По нея могат да се видят трапецовидни ниши.

Същите ниши са издълбани и под самия връх. Още повече са те край скалните масиви до село Дъждовница и Глухите камъни.

Минути след изгрев слънчеви лъчи озаряват свещената планина.

От върха, Източните Родопи се разкриват като на длан.

Учудващо е колко закътани са светилищата на Траките. Докато вървя по горската пътека, отдалеч забелязвам същите трапецовидни ниши, което означава че наближавам пещера Утробата.

Изкачвам дървената стълба и неочаквано се озовавам в ниша, наподобяваща огромен детероден орган.

Сравнението не е случайно, нито древното име Утробата.

Един път в годината, в деня на зимното слънцестоене, точно на обед, слънцето преминава над най-високата точка през процепа и докосва края на пещерата.

Лъчът постепенно изпълва цялата кухина, така да се каже, небето и земята се съвокупляват.

Лъчът прониква все по-дълбоко и опложда Утробата.

Дали формата на пещерата и начина, по който влиза светлината в нея, е съвпадение или дело на висши сили, само Траките могат да кажат, някъде от отвъдния свят.