След дълго нощно пътуване, като в сън, от мъглата изплува ждрелото на Тъмрашка река. Там надолу съм се запътил и предусещам, че ще е интересно.

Есента е докоснала Родопа, и както винаги нейните гори са най-пъстри. Необичайна гледка ме кара да забия спирачки. Метален фургон е кацнал на високите скали. Не се вижда нито стълба, нито въже.

Навлизам в територията на горско стопанство, бариерата е вдигната, а табелата гласи “Ведомствен път, преминаването забранено!”. Преминавам и след няколко километра се засичам със служител на ДАГ. Поради служебни мероприятия и лов в района не ми било разрешено да влизам с автомобил. Ама, аз няма да се отклонявам встрани, ще съм тих и стигна ли до изоставеното село Тъмраш веднага се връщам, повтарям като латерна. Оказах се по-упорития от двамата, така че продължих напред.

След като стигнах до селото, осъзнах че трябваше да послушам служителя. Хубавите места покрай реката са в началото.

Към селото гората става иглолистна, и ефекта от есента избледнява. Долу при ждрелото е къде, къде по-живописно…

и влажно. Плъзнах се като на ледена пързалка по една скала и бум до колената в реката. Цял ден после джваках с мокрите обувки.

Из тази част на Родопите стъпвам за пръв път, а пътища колкото искаш. Прегледах картата и се запътих към село Лилково, пък от там ще се опитам да сляза до Михалково. Красотата в този край е неописуема, все едно плувам в есенно море.

Брезите са искрящо жълти.

Палитрата е най-разнообразна.

В с. Лилково нормалния път свършва и започва черен, порядъчно разбит, кален път. На 1700 метра е толкова замъглено, че видимост почти няма. Тъмния Балкан, както го пише на картата, е наистина тъмен, а с тази мъгла е дори страшен.

След серия дълбоки локви се оказвам в безизходица. Раздълбана кал отрупана с клонки и дърва, някой сериозно е закъсвал тук. Предпочитам да се върна, вместо да замръкна в това забравено от бога място.
Цветните гори на Тъмраш и Тъмния балкан – голям контраст и много емоция за един ден.

23 responses to “Цветните гори на Тъмраш и Тъмния балкан”
Защо ли есента е любимият ми сезон?! Така като гледам няма да съм единствен. Чудни снимки са се получили. Дори и доза приключение е имало.
Страхотни снимки Евгени. Следя ти фотописите повече от година и винаги ме зареждаш с много топлина. Наистина страхотни есенни снимки са се получили. Покрай теб и сега се вдъхнових и аз да започна да снимам, надявам се да се получи! Успехи!
Това как го пропуснахте?
http://www.capital.bg/shimg/zx640_546703.jpg
Страхотни снимки, както винаги. Единственото нещо, което не ми допада е ефекта с водата. Добре се получава, но не е за всяка снимка.
Поздравления за снимките.
Почти е невъзможно да се снима водата в подобна обстановка в състоянието, което виждаме с очите си, без да се оплеска нещо друго.
Причините са следните – в гората е по-тъмно от обичайното, рано е, няма слънце, снима се с филтър за премахване на отблясъците (това намялава скоростта с още една стъпка), за повече детайли блендата трябва да е затворена възможно повече. ISO-то не бива да се вдига, за да не стане шумна снимката…
От опит е ясно, че за де не прегори бялото, течаща вода не бива да се снима повече от 1-2 секунди. Моят лимит в тази обстановка беше ISO 100, f/11, 4 s., което направи водата по-бяла от нужното, но пък детайлите се получиха добре.
10765d
В дебрите на Тъмраш…
Евгени благодаря ти много! Точно такива снимки очаквах да направиш, уцели най-хубавото време – точно сега букаците се оцветяват приказно. Радвам се, че успя да отидеш и да изживееш това, което аз изживях в тази приказна гора.
Аз трябва да ти благодаря за идеята. Наистина вълшебно място.
Наистина чудно място, дори не бях чувал за него… Колко много подобни неизвестни, но много красиви места има в нашата мила малка родина 🙂
много красиви, магични снимки – все едно гледам илюстрации на някоя от книгите на Толкин 🙂 и аха да се зададат група елфи..
За металния фургон питах и разбрах, че е хижа на алпинисти.
Харесвам много това място, близо ми е и чат-пат отскачам до там.
Има обаче и много мундари които го съсипват. Нека който е харесал снимките и иска да отиде там, да го пази. Не хвърляйте нищо в реката. Не е трудно да си носите боклука в раниците.
А самото селo намери ли?
Или гробището дето го има в уикипедията?
До селото отидох, но нямаше нищо интересно там. Малко руини и някаква нова постройка. За гробището не знаех.
Много красиво място, представено от теб по приказен начин. Благодаря ти. Влиза в списъка за бъдещи посещения.
Евгени,
Случайно попаднах на фотописа за Тъмраш и бях много приятно изненадана 😉
Ако имаш желание, те каня да публикуваш твои снимки в конкурса “Златна есен” тук:
http://www.bulgariainside.com/competition.php?id=3
Snimkite sa prekrasni i sa v pika na zlatnata esen! Pravila sam mnogo snimki na Tamrash, no dalech ne tolkova profesionalni. Opitai pak preaz zimata i shte badesh iznenadan mnogo prijatno!
Евгени, това прекрасно място си го представил прекрасно и се надявам ще е туристическа цел за хората , които не са го посещавали! Толково е диво и красиво, особено през есента! Много пъти сме ходили до Тъмръш- имаме вила на Бойково, селото с най-много параклиси в България – около 28 са на брой. Поздрави !
Fall power
Тъмрашка река…
River rapids
Речни прагове на Тъмрашка река…
Уникални снимки много радват 🙂
…shteh da vlizam v darvoobrabotvashtia biznes, sega mislia…
Аз съм потомка на Тъмрашките управници и се гордея с това!
Ами имате големи основания за гордост – тъмръшлии са изклали населението на Батак и Перущица – клали са наред, вкл. и децата и са плячкосали имуществото.