20:42 ч. – мигът на залеза.
Час по-рано слънцето е още зад облаците. Морето се оцветява в червено, хоризонтът също почервенява, появяват се лъчите, слънчевия диск докосва хоризонта. Минута след залеза слънчевите лъчи обагрят небето в огнени тонове.
Малко по-късно хоризонта е в алени багри, които се отразяват в спокойното море.
След това настъпва здрач. Червенията свод бавно започва да посивява. След половин час последните цветни багри потъват в морето.
11 responses to “Хроника на един залез”
Уникални снимки и страхотна идея. Браво.
Страхотни снимки Евгени поздравления!
Виждам че си ги снимал с новия Канон.
страхотни са!
Улау… Аз останах без дъх, за вас незнам!
Това в Бургас ли е? Ако не, къде е?
“Лара”:#5, точно под заглавието пише къде е. Заливът е Форос и гледа към Бургас. “Виж”:http://www.panoramio.com/photo/11133384 на картата къде се намира.
Evgeni, osven romantic si y neveroiaten profesionalist!
Rezultatite ot tazi kombinacia sa zashemetiavashti!
Снимките ти са толкова хубави, че чак са нереални. Вземи пусни нещо по-прозаично, просто ей така, за по-голяма автентичност. Казвам го съвсем сериозно.
Аз лично се плаша от толкова красиви неща, поднесени така ненатрапчиво и без излишна претенция.
Респект!
Me quito el sombrero. Eres todo un maestro.
Наистина страхотни снимки!
А гоподин César Pérez Ortegа казва, че сваля шапка пред абсолютен майстор като теб!
Много нежно. Радвам се, че те намерих!