Фото-отчет от едно закътано местенце на язовир Широка Поляна.

И аз не знам как надуших това вълшебно кътче, може би то ме намери.

След вглъбено съзерцаване в ненагледната красота настъпи залеза.

Островчето, което е главната атракция, в един от затънтените ръкави на язовира, взе да се обагря в златна светлина.

След като цял ден ряза и чупи клони, съседът от близкия бивак запали чудовищен огън.

През това време, островът придобиваше все по-златист оттенък.

Златната светлина се оттегли в облаците.

Слънчевото езеро притихна.

С падането на нощта, небето се изпълни с безброй звезди. Загледан в тях, си мислих за всяващите неизмерен страх в човешкия ум, древни същества на Лъвкрафт дошли от дълбините на космоса, още в зората на нашата планета…