Всеки знае, че Странджа не е като останалите планини. Това важи и за есента, която не е същата по тези ширини.
Дълго се опитвам да разгадая тайнството, в която е забулена Странджа. Колкото повече се лутам из затънтените краища на планината, толкова по-потайна става тя. Търся древните гори описани в пътеводителите, но срещам само единични вековни дървета. Резерватите приличат на разсадник с хилави дръвчета – къде са старите букове, къде е прочутия странджански дъб? Цялата планина е пресечена от безброй черни пътища – едни забравени отдавна, други наскоро подновени от камиони изнасящи безспирно богатството на Странджа – нейната гора. В почивните дни из непознатите кътчета дебнат авдижии на лов за глигани и други животни почти на ръба на своето съществуване. Фауната на Странджа се е укрила в усойните долове и не смее да гъкне дочула нечии стъпки.
Тази есен, за разлика от предната, е суха и топла. Странният странджански микроклимат не дава възможност листата на дърветата да преминат през пълната си метаморфоза, а почти моментално изсъхват.
Вечнозелената Странджа не търпи други цветове, освен ако не са мъртви.
Пътищата са осеяни с гъсто насипан килим от шума.
Храм в местността Църногорово.
Загадъчността на Странджа до голяма степен се дължи на изолираната и територия, която се пада зад граничните ограждения. За резерват Витаново, който попада изцяло зад кльона беше нужно разрешение от гранична полиция. След известно умуване полицаите склониха да предоставят ключ за портала, който държи резервата отцепен от цивилизацията.
По тези места пътищата съществували някога са отдавна забравени и трудно различими. Ориентир беше един от притоците на река Мечи дол – Голям Мечи дол.
Резерватът, както се разбира, преди повече от половин век е бил изсечен до основи.
Реките, които преминават през него са сравнително маловодни.
Чудно е как на места коритото е затлачено от купища изсъхнали дървета. Изгледжа пролетно време нивото се вдига доста над обикновеното.
Като цяло Айдере (Мечи дол) е приятна малка река с множество стъпала, поне до границата с Турция.
Срещат се и живописни мини водопади.
На ливадите до село Звездец, както винаги коне хрупат тревица, най-вкусна след залез.
Есента е опъстрила подобаващо за сезона и турската страна на Резовска река.
Нестандартна, но оригинална, пейка.
Царската (Резовска) река тече безспирно в своето каменисто корито.
Шумният и поход само след метри се превръща в спокойно мъркане.
Подводни скали надничат от дълбините.
Микро гора е превзела хълма на една Сливаровска поляна.
Реката се извива между две граници в един от най-топлите есенни дни. Такава е Странджа есента.
37 responses to “Есенна Странджа”
Нали се сещаш за какво е била прокарвана железница в Странджа. Единствено и само за военни цели.
Prekrasna e. Niamam dumi. Bravo na fotografa!
Прекрасна е!Дано успеем да я съхраним за поколенията….
Много хубава природа! Била съм в Странджа и сега като видях снимките, си върнах прекрасните спомени от тази чудесан планина.
Ами хубаво е, особено да имаш време и средства да го видиш на живо, ама щом не можем и така е добре.
Много Фотошоп…Излишно много…Добрите фотографи не им е нужен толкова много
Прекрасни снимки, те са едно от малкото неща които ме карат да харесвам мястото където съм се родил.
Не разбрах само какво е “Сливаровска поляна”?
Сещам се за задръстванията в София и др. големи градове — нерви и прочие. Колко сме далеч от истината!
Родена съм в Странджа, често ходя там. Снимките ви са прекрасни, но с прекалено наситени цветове. Цветове, които са повече за африкански пейзажи. Но това е мое мнение, написаното е абсолютно точно. Моите поздравления!
България си е красива и без Фотошоп. Защо сте развалили хубавите пейзажи?
За 6-ти, 10-ти и следващите анонимни коментатори:
Снимките не са обработвани с Photoshop! За конвертор на RAW файловете ползвам DPP.
Част от снимките са правени рано сутрин от 7 до 10 часа, на бленда 22, статив и много ходене през труден терен.
Много красиви снимки!
Имаме наистина уникална природа.
Не се залъгвайте, че чужбина е по-хубава, с малко усилия можем да имаме всичко.
хм… гледам снимките и не разбирам къде 6 и 10 мислят че има фотошоп?
Снимките са добри, аз много харесвам 2ра, ако я имаше във Фликр или Панорамио, щях да я сложа в favorites 😉
Хаха, фотошоп. Излезте навън хора. Разходете се в някоя планина, цветовете в момента са точно такива. България е особено красива през есента.
Мдаа, 6-ти и 9/10-ти не знаят какви снимки правят истински фотоапарати и какво е сега по планините (особено по изгрев или залез).
А и да има малко повече цвят — прекрасно! Така или иначе нетя е задръстен с безобразни, безлични и безцветни снимки — нека се срещат и такива, каквито трябва да бъдат всичките!
Но снимките са просто снимки — ценното на Евгени е, че прави описания, които рязко вдигат смисъла на сайта и снимките. Да не говорим, че ходи по забутани места, в които нормален човек не може да попадне — хвала!
Чудесни фотографии, адаш. Кефя се от местата, които посещаваш, защото лично аз не съм виждал снимки от тия “пущинаци” (с любов казано). На една от снимките се вижда човек. Предполгам си ти. Така ли е?
Аз четох и гледах, и пак четох, и пак гледах…
Ченето ми падна, дъхът ми секваше почти на всяка снимка, очите ми се окръгляха и окръгляха…
Хубаво, хубаво… думи нямам.
Пък дали са обработвани снимките — не разбирам, но мога да кажа, че мен ме сащисаха.
Искрено и благородно завиждам, че авторът е преживял това, че е разказал прекрасно с думи това и че е уловил красотата така.
Адаш, не съм аз. Това са двама колеги (ако се вгледаш внимателно), с които ходим да снимаме от време на време.
Чудесни са. Удоволствие е за мен да ги гледам и да чета пътеписа. Поздрави.
А кои са тия колеги?
Качват и снимки някъде? Къде?
Благодаря за доставеното удоволствие, невероятно преживяване! Страхотни снимки! Продължавай все така и заради нас!
Невероятно! Браво на фотографа, че ни направи част от това великолепно место-съкровище! Бих попитала — това България ли е?, ако действително не бяха коментарите, а и сайта, който си е български 🙂 не съм ходила никога там, но след тази статия ще направя всичко възможно да посетя този райски кът, както и други родни места, които още не съм имала честта да опозная! Ще перефразирам един достоен бъргарски поет и сладко ще възкликна: Боже, колко красота има в тази малка България, боже!
Браво, фантастични пейзажи!
Браво, Евгени! Наистина чудесни снимки! Отдавна не бях виждал толкова добри…
Пожелавам ти успех в бъдещите начинания 😉
РАЗКОШ! ЗАВИЖДАМ НА ТЕЗИ, КОИТО СА ГО ВИДЕЛИ И ПОЧУВСТВАЛИ!
Странджа винаги оставя в мен усещане за магия…
А който мисли, че цветовете не са истински, да походи малко повече навън, сред природата… Есента е вълшебница.
Лично аз живея в подножието на Стара планина, на 10 крачки от гората, но такава красота не сам виждала досега. Живейте Българи, гордейте се с нашата земя, пазете я чиста и неопетнена, за да има милиони години за напред кой да и се радва. Поздравлвния за фотографа.
Снимките са чудесни. Аз съвсем случайно попаднах на тях, но ме поразява как фотографът е успял да улови не само цветовете (които са си напълно нормални и необработени!!!) но и самата атмосфера… Мен просто успя да ме пренесе там. Аз ходя често в тази планина (имам това щастие почти всяка седмица) и мога да ви уверя, че е толкова красиво, колкото и на снимките 🙂
Респект за фотографа!
Невероятно! Това са едни от най-красивите снимки, които някога съм виждал! Искренно завиждам на човека, който е успял да види на живо тази красота!
nqkoi moje li da mi kaje, koe e nai malko selo v RODOPITE sa6to taka i nai na visoko bobi_k_@abv.bg
Чамла е селото. Но не знам дали се брои, защото е изоставено.
Поздравления за фотографа! Блогодаря от сърце! Аз съм странджанка, живея в Солун, но сърцето ми и душата ми са винаги в Странджа. Това доказват и моите стихове: http://www.mariafilipova.hit.bg (“На дъното на изгрева”)
http://www.geom-bg.com, http://mariafilipova.blogspot.com
“…Странджански вятър нека ме брули
до болка да парят нозете ми боси…
По стръмното – камъни нека ме стигат,
в тъмното – сови зловещо да викат…
Не ме е страх! Нека!
Една ли пътека
така извървях…”
Мария Филипова-Хаджи, родом от с.Ситово
mariafilipova54@abv.bg
Аз съм Ямбол-лия, още от съвсем малък съм възпитаван в обич и дълбок респект към Майката – природа. Многократно съм имал възможност да се наслаждавам на красиви кътчета, но до ден днешен не мога да си обясня какво е толкова специалното на Странджа планина – необяснимо, но факт е наличието на особена загадъчност, странна мистика и неудържимо привличане, което нем и дава мира и всеки свободен миг се старая да отдавам на този край. Радвам се, че Евгени ни прави свидетели отблизо на божествените гледки, спиращи дъха!
4650d
Rezvaya river at autumn
4400d
Bear’s Dingle river
Странджа е най-мистичната красавица на България, дано я опазим!