Шаро е сърдит. Не одобрява когато чужди елементи се навъртат около стадото му.
Калово беше единственото селце в Странджа, в което не бях стъпвал. Пушат едва няколко комина.
Заберново също изглежда опустяло.
Типично за Странджанските села, църквите се състоят само от камбанария.
Портата е осеяна с некролози. Броят им вероятно е по-голям от този на местните жители.
Уличките са приятно отрупани със сняг.
Село Визица е на самия път.
Бялата премяна на Странджа, уви, е временна. Съвсем скоро снега ще стопи и всичко отново ще е сиво.
На изток към Ахтопол, няма спомен да е валяло, но пък морето е бурно, чак гневно.
Скалите спират вълните, водата в залива е учудващо спокойна.
Старият маяк все така с години устоява на безспирните морски плесници.
6 responses to “Първи сняг”
Добрееем, благо! Толкова сняг по Бургаския край не съм виждал от доста време 🙂 Каручката е харабия, тихото заливче – също. Смени небето с нещо ярко синьо и с облачета и ще стане като лято 🙂
11633d
Snow in Zabernovo
Ха, честно казано очаквах малко по-подробно разказче, след като видях снимките в панорамио. Иначе тези с маяка къртят!
Страхотни снимки Евгени, много поздрави от София!
Прекрасно си видял Странджа.
Прекрасно си уловил чистотата и спокойствието на зимния сезон.
Незнам как го правиш – снимките ти всеки път са толкова красиви, че се питам къде ги намираш тези хубави кътчета в България…