Първите дни на пролетта, смяната на сезоните в Рила.
Край Костенец
Сутринта е мрачна, изглежда през целия ден ще е мъгливо.
Върховете на източна Рила са скрити в облаците.
В такова време всичко ми е криво.
ТЕЦ Станкова бара
По пътя за язовир Белмекен има такова язовирче.
С много лош охранител, който не дава да се снима.
Трябвало специално разрешение от централата.
Язовир Белмекен
Горе е ослепителна белота.
Белмекен е най-високия язовир на Балканите – 1900 м. н.в.
Слънцето е пробило през облаците и отражението на светлината в снега я прави ослепителна.
Всяко сваляне на очилата, докато погледна през визьора, ме просълзява.
Язовирът, и той е изцяло бял, като изключим единственото място откъдето се захранва.
За това говоря, за смяната на сезоните – зимата постепенно отстъпва на пролетта.
Гардът на Белмекен ме джафка дълго и продължително, докато не се качи на една купчинка и смирено зае позата на самотен бял вълк.
В Сестримо вече е пролет, зимата е останала горе на Белмекен.
Водопад Костенец
Костенският водопад е лесно достъпен.
Може да се снима от коритото на реката преди да е започнало пролетното топене на снеговете.
Дългата експозиция дава възможност за творчески изяви, особено като няма друг начин да се снима на такова мрачно място.
Водопад Скаловитец
Пада на три стъпала и е ужасно трудно да се заснеме наведнъж, дори и с широкоъгълен.
Местните са измайсторили водно колело, с което водопада е още по-живописен.
Снегът се е разтопил и е открил покривката от есенни цветове.
Второ стъпало, мотиви, върху които трябваше да се съсредоточа, вместо да мързелувам с теле-обектива.
Следобед, мъглата се вдигна, слънцето проби, снега се топеше от дърветата, пари излизаха от земята.
Хижа Белмекен
Най-нормалното нещо, след като съм в Рила, е да се покатеря в планината.
Зима, самолети прелитат нон-стоп.
Хижа Белмекен се е гушнала под снежните рилски върхове.
Снегоходки – задължителни. Опитах се да ходя като балерина върху двуметровия сняг, докато не започнах да затъвам до кръста.
Като ги сложих, все едно ми пораснаха крила.
Поредният полет. Къде ли отиват тези хора?
17 responses to “Първа пролет в Рила”
Браво – кучето е екстра.
Но панорамата от 16 кадъра липсва (или поне линка и)
Страхотни гледки, както винаги. Не бях виждал Белмекен през зимата, само през май месец…
Скаловитец е любимо място за пейзажистите, точно заради листата от околната гора 🙂
А панорамата е блага, но ми се чини леко изтумбване, може би е търсен ефект. Забелязах го по леко падащите надолу ляв и десен край с баирите.
ps: “пътя зя язовир”
“Том”:#1, Това е панорамата — 3×6 кадъра, затова не е толкова широка. Всъщност кадрите са 18, а не 16.
“Боби”:#2, Изтумбила се е щото е правена на 12мм. Иначе трябваше да изщракам стотина снимки.
Невероятно красиви снимки! Благодаря и за коментарите, които ме потопиха в атмосферата!
Ще споделиш лш как правиш дългата експозиция през деня без снимката да се преекспонира и в същото време да се получи якия ефект с водата.
“Тодор Илиев”:#5, До колкото ми позволява апарата, гледам тъмните и светлите детайли да влизат в приемливи граници, за да не се изгуби информацията за тях. Снимам само в RAW.
Mnogo krasivi snimki. 🙂
Ако сами не го разбират, как да им го обясниш на бетонените тикви?
Много е яка цялата серия, а вълкът направо ме изкъртва.
Между другото, ако си бил на хижа Иван Вазов в Рила, сигурно си забелязал едни готини чукари на запад от хижата — гледайки към тях, главният вход на хижата е зад гърба ти, а някъде зад нея — Седемте езера. Там горе между ония ми ти върхове е язовир Калин — 2380м. Така и не съм стигал до него, интересно ще да е…
Красивые фотографи, что еще сказать.
Страхотен си… не мога да спра да разглеждам снимки! С всичката ми обич към природата и по специално към планината мога само да си представям за невероятните изживявания които си имал в творческия си процес! 😛
Много хубави снимки пич! 🙂 Само кажи с какъв апарат ги правиш pls. Ясно ми е за Ps-то ама си личи и високото качество на снимката. Иначе – талант 😉 Супер са!
Техниката застаря, не е кой знае какво. Скоро ще я сменям.
Иначе, трета година подред снимам с Canon 350D, а обективите ми са Tokina 12-24mm, Canon 28-105mm и Canon 75-300mm. Имам и един твърд 50mm, ама с него по-рядко щракам.
Поздравления!
Еее, за пореден много ме изкефиха снимките, че и коментарите под тях са си на мястото. За снимката с бялото куче — нямам думи. Шедьовър!!! Май наистина трябва да се позамислиш за издаване на книга с фотописи.
Супер е.
Браво! Снимките са един път!