Леката мъгла и падащия мрак правят разходката вълнуваща към хижа Мальовица.
На сутринта идва време за катерене из чукарите на първа и втора тераса. Докато през нощта мъглата се беше кротнала под хижата, сега упорито започна да ме преследва, колкото и да се изкачвах все по-нависоко.
Заслон БАК (Орловец)
След заслона на БАК толкова се разсеях, че неусетно поех към връх Ловница, вместо по предвидения маршрут към Страшното Езеро.
Температурата беше под нулата, вятъра бръснеше с всичка сила, а мъглата упорито опитваше да се промъкне през острите зъбери на изток.
Страховити каменни зъбери ме съпровождат по пътя към Страшното Езеро.
На заслона бях ходил през 1994-та година, на първия си преход в Рила.
Тогава се наложи да нощувам там. През цялата нощ имах усещането, че огромни канари се откъсват от върховете и падат към заслона с оглушителен грохот. На сутринта разбрах, че тези звуци са идвали от ламарината на покрива. От тогава това място буди в мен страхопочитание.
За жалост, отново обърках пътя и докато се промъквах през сипеите, слънцето се показа иззад върховете, и така не ми даде шанс да пощракам езерото на фона на игловидните скали.
Поне имах късмет с времето за десетина минути, преди да се появи обичайната за тази местност мъгла.
От Кирилова Поляна по приличен черен път се стига до местността Тиха Рила, след което на около час пеш е хижата.
В тези езера май наистина има риба, съдейки от множество хора с въдици сновящи наоколо.
Стопанинът на хижата ме изпраща с мъркане.
11 responses to “Рила през октомври”
А жената и детето къде бяха през това време? Втори въпрос: сам ли правиш тези походи?
Как къде, в хижата. Ако е за няколко часа предпочитам да съм сам, че дружината много ме забавя. За повече от ден ако е, задължително с компания, по-весело е.
Ходил съм няколко пъти до Рила и съм видял доста неща, но от това което виждам сега мога да кажа, че не съм видял нищо.
Беше споменал веднъж, че имаш намерения да правиш някакъв тип виртуален екскурзовод за България или нещо от сорта. С това което имаш като база от информация и снимки би направил нещо много добро. Мога да кажа, че ще съм един от първите които ще се регистрират за ползването му независимо от това дали е платено или не.
Имах невероятната възможност да съчетая полезното с приятното през последните два работни дена от миналата седмица в Рила, случихме на много слънце, неописуеми краски на листата по дърветата, аромотерапия от боровите горички ;-)… Гледам снимките ти и се чудя – кога ли ще ми се отдаде възможност пак да бъда там? 🙂
Обожавам снимки с отражение във вода, поздравления за номер 24, 25, 26. 🙂
Направо не мога да ги гледам тези снимки 🙁 Искам пак да съм горе. Между другото, ако от време на време слагаш по някоя снимка във формат за wallpaper, ще съм много благодарен 😉 Невероятни са. Ще ми носят усмивка всяка сутрин 😉 Благодаря предварително!
По кое време на октомври ходи в Рила?
“@6”:#6. На 12-ти октомври, 2006 година.
Много хубави снимки! 🙂 Уловил си магията на тези места. 🙂
тази година направих същия поход :), а сега се замислям да изпразнувам нова година на заслона на БАК. Малко пишман турист съм и това ще ми е първия зимен преход, та да подпитам, поне според теб… Качване до там в зимни условия дали е възможно въобще и някакви съвети ако може… 🙂
“@9”:#9 Поздрави за ентусиазма!
Аз съм хептен любител планинар и не мога да ти дам съвет. Не съм правил зимно изкачване досега, но стига да си добре подготвен, мисля че няма да има проблем да се качиш зимата там.
Разпитай в “този форум”:http://planina.e-psylon.net/viewforum.php?f=5&sid=7efedd3d8d8f7abe53533eedff045633. Сигурен съм, че там ще получиш отговор.
Аз искам да ви разкажа за хижа “Рибни езера”. Ходих тази година, за пети път, страшно много ми харесва там. Хижарят чичо Тошко е толко готин човек, страшно усмихнати са всички, баба Ирина е такава лъчезарна баба, малко са останали:), трябва да си ги ценим.
Препоръчвам на всички, които искат да почиват в планината да отидат там и да прекарат цялата си почивка на езерата. СТРАХОТНО Е!