Дойде ли пролетта съм като абониран за Странджанското крайбрежие. В този сезон, също като есента, нещата се случват за кратко, затова без да губя време се отправих към най-красивото място по нашето черноморие – Силистар.

Там се присъединих към Иван и Христо, които с нескрито разочарование оглеждаха скалите. Безжизнено плоското море гъмжеше от кръвожадни щипалки, застанеш ли на място и гадините мигновено се нахвърлят на голата плът.

Да снимаш море без вълни и облаци си е чисто прецакване.

По заран отидохме от северната страна на залива. Пътеката върви над морето и както беше тъмно, ако не знаех, не бих допуснал, че то е само на метри. Липсваше обичайния шум, плисъка в скалите, писъка на чайките…

От хоризонта внезапно доплуваха облаци и точно преди изгрев небето пламна.

Появи се лек полъх, който леко набразди плоското, като стъкло, море.

Близо до брега Странджа напомня за себе си с избуели пролетни треволяци и разнообразни цветчета.

2 responses to “Силистар на пролет”
Супер са станали всички, пред вид обстоятелствата по-добре мисля, че няма как да са 🙂
Страхотни снимки!Страхотни заливи!Обичам да плувам в тези малки заливчета около Резово.