И аз като рибарите обичам да обикалям язовири, но не с въдица в ръка, а с фотоапарат. За разлика от тях съм абсолютен аматьор и вместо рано сутрин, потеглям в най-неудачното време на деня, когато слънцето е високо в небето и всичко под него изглежда плоско и скучно. Няма я онази живописна утринна светлина с издигаща се от водите мъгла и прелитащи птици…
Все повече се убеждавам, че един язовир изисква сериозно отношение. Не е достатъчно да се снима от най-близката точка покрай шосето. Колегите рибари са осеяли околностите им с черни пътища, дори когато е забранен достъпа до тях, били те за питейна вода, развъдници или електроцентрали. След набелязване на подходящи места за снимане, час-два преди изгрев и залез могат да се запечатат незабравими моменти. Бивакуването също е добра идея.
Без връзка с тези размишления, разтворих картата и маркирах най-близкия язовир – Порой, близо до Каблешково, на около 20 минути път от Бургас.
Малък язовир, леснодостъпен, омърлян с празни бутилки и боклуци от рибарите, както всички останали язовири. Покрай пътя има магазинче, в което продават раци.
3 responses to “Язовир Порой”
Еех, на Топчийско какъв запой сме правили в една хижа… Сигурно следите още седят.
А мисля, че е време да опишеш КАК ТОЧНО И КОНКРЕТНО решаваш семейната страна на нещата. Като ти гледа снимките човек остава с впечатлението, че прекарваш по 5 дни в седмицата извън къщи, в търсене на местенца за снимане. Не е много ясно как това се вписва в семейната идилия 🙂
Още толстолоб има ли в тоя язовир или с тармаците ги обраха?
Река Арда – http://www.haskovo.com/bg/page_34_40.html