Сгушен в северния край на Странджа, заобиколен от всякъде с гъста гора, този язовир е сравнително неизвестен за рибарите.
Към по-големия ръкав, черния път свършва в селската част и продължава едва забележима утъпкана пътечка.
Типично по странджански, в гората е избуяла гъста растителност, а навсякъде покрай пътечката е плъзнала коприва.
За разлика от повечето водоеми, този е прилично чист. Типичните боклуци оставяни от рибарите почти липсват.
Най-после открих следи от цивилизация – горски заслон и река с питейна вода наблизо.
5 responses to “Язовир Ново Паничарево”
Евгени, здравей! Много харесвам твоите снимки и аз сам обичам да снимам България и местата, които никой не посещава, аз се разхождам по планините и т.н. с камерата си и имам много сникмки тука
Интересно ми е твоето мнение за снимките ми :))))
Здравейте, очарована съм от Вашите снимки. Имате око на писател на приказки, всяка Ваша фотография е достоен декор за фентъзи-сюжет. Как да не вярва човек в магии, вълшебства, елфи, принцеси и рицари?
Поздрави.
Аз живея в това селце и ми харесва. През всички сезони е като приказка.
приказно е.това е селото на баща ми.отдавна нямаме къща там.имаме само земи.това лято заведох дъщеря ми там и двете бяхме очаровани.поплаках си и си спомних моето детство.роси тюлиева
Здравейте!
Бихте ли разказали повече за селото и околностите