Във втората част на тест-драйв пътуването ми с новия Фокус, се отправям към северозападния край на България. От Белоградчик отбивам през Годеч, от там за Велико Търново. Пътем спирам в Котел.
В подножието на Урушките скали съзирам стадо овце. Облаците застрашително са надвиснали над тях, докато добитъка пасе безгрижно.
Някъде в Монтанско, слънчогледовите ниви обграждат плътно пейзажа. Колкото и да бързам за Белоградчик, не устоявам и нахълтвам в безбрежните слънчеви поля.
Движението в този район е слабо. С Фокуса поря пътищата и пристигам в Белоградчик час преди залез. Катеря се насам-натам, не случвам на интересно време. Безоблачно и вяло е.
В пет сутринта съм първия посетител на крепостта. По това време няма кой да ми продаде билет. С ловки маневри прескачам стената и цялата околност е на мое разположение.
От към времето отново никакви изненади. Полазих всеки камънак, който ми се изпречи. Най-ми хареса този.
Спускам се към Годеч, да зърна Разбоишкия манастир. Отецът ме подуши отдалече и без да го моля отиде да отключи старата част на манастира, която според него съществува още от четвърти век.
На бегом отскочих до Царевец.
Сутринта съм на Гарга баир.
Имах смелата идея да се кача на скалите над Патриаршеския манастир. Всички пътечки, обаче, водят до скални отвеси, за алпийско катерене. Самият манастир отваря чак в девет. Задоволих се с гледка към отсрещния Преображенски манастир.
В Котел отбих да видя старата част на града, която прилича досуш на Жеравна.
- С Фокус на път – Част 3
- С Фокус на път – Част 2
- С Фокус на път – Част 1
6 responses to “С Фокус на път – Белоградчик, Разбоишки манастир, Търново и Котел”
Страната ни наистина е прекрасна. Само с фотообектив това не може да се улови. Нужни са сърце и сетива – невероятни снимки, поздравления!
А кога да очакваме родопски фоторазказ, издание 2011? 🙂
Ако беше жив РЬОРИХ!….
Благодарим окат и сърцат, фотографе!
И на светлата Светлана, дето свети на Форд-Фокуса!
До скалите над Патриаршеския манастир може да се стигне по екопътека:манастира-хижа Божур.Малко е стъмна,но е преодолима.А фоторазказа е хубав!Чакаме още!
Сетих се, че се стига от там, но като видях какъв е пътя до хижата, се отказах да тръгна по него с фокуса.
За първи път попадам на блога ти.Много съм впечатлена.Позволявам си да ти дам съвет-следващия път когато минаваш покрай Урушките скали се качи.Завиваш към вилите и покрай една чешмичка ще намериш пътеката.Уверявам те гледката отгоре си струва.Ще чакаме и прекрасните ти снимки.