Туристите са плъзнали из Несебър. Пред всяка къща и на всяка улица търговци са разпънали сергии. Баби са накачулили синджири по ръцете си и с грейнала усмивка подканват минувачите да си купят. Пред широко отворените врати на ресторантите викачи с шлифовани от годините апетитни фрази примамват за вкусно похапване. Летният сезон не е започнал, но всеки пропуснат ден за ресторантьори, търговци и местни баби е загуба на много и лесно спечелена пара.

Гъсоците разполагат с още малко време преди народа да се юрне по плажовете и да им наруши уединението.

От ронливия скален бряг на нос Кротирия се открива вълнуваща гледка към южния несебърски залив.

Вражеска поморийска лодка е нахлула в несебърски води.

Нови корабчета за разходка, прилежно акостирани, чакат свежи пасажери в северното пристанище.

Но грижата за археологическите ценности не е същата като за десетките ресторанти и хотели в градчето.

А би си струвало.

Гладна вълна изяжда платформата. Ммм, Вкусно.

Безстрашен несебърски гларус съзерцава морето от любимата си лодка.