Облачното време с нищо не предвещаваше поразителен залез. За мой късмет, слънцето някак се промуши под плътния сивкав слой и както шофирах, изкушаващата светлина ме завари на възможно най-калното и безинтересно място.
Нямаше как да не се възползвам от ситуацията. Локвите измамно отразяваха светлината и без много да му мисля нагазих в тях.
Притегателната сила на залеза беше толкова могъща, че тежките окови от кал, която се налепи по обувките, не бяха в състояние да ме спрат да газя в нивата.
В края на полето съзрях тухлена барака. Най-сетне, този мимолетен, но съвършен фон от багри е удостоен с различен от локви и кал преден план.
Зрелищният светлинен спектакъл бързо отстъпи на здрача, който безмилостно потуши буйните пламъци, осветили този ден майското небе.
4 responses to “(уни)Кален залез”
Кеф, супер са станали. Мене скоро ме хвана подобен изгрев, но в едно скапано лозе…съвсем нищо не се получи.
наистина е уникално, как успявате от кално да правите уникално, много се радвам, че споделяте това с нас
Уникално!!!
На “уникалното” им се викат “неутрални градиентни филтри”
Иначе браво Динев.