Зимна разходка в снежния балкан от хижа Партизанска песен до хижа Мазалт, ден преди бъдни вечер.
Зимен преход, както следва, се прави със зимна екипировка – снегоходки, гети, зимни дрехи и обувки. От хижа Партизанска песен до Мазалт имаше пъртина, но за да пробвам новите снегоходките минах по лятната неутъпкана пътека. Вместо да затъвам до кръста в дълбокия сняг, се понесох над него бавно, но сигурно.
Времето за такъв вид туризъм беше повече от идеално – спокойно, слънчево и дори топло.
Вървенето нагоре по неутъпкания сняг със снегоходките е уморително и бавно.
Според GPS-а ми навлизам в загадъчната местност Мъртвата гора. Сенките се издължават като призрачни ръце, сякаш искат да ме сграбчат.
Излизам на утъпкания път и свалям снегоходките, толкова съм лек че ще литна.
Цялото небе е пронизано от следи на самолети, но тук долу съм единствения пътник.
Под връх Корита има чешма с постоянно течаща ледена вода.
Зимата не замръзва, а лятото не пресъхва.
От връх Корита хижата вече се вижда, макар пътя да не е преполовен. Тепърва предстои дълъг преход през гората.
На изток имаме обичаен старопланински пейзаж с ясно изразен дом-паметник на връх Бузлуджа.
Северно от Габрово живописен скален рид.
След продължително вървене в гората стигам до първата табела, която съобщава че навлизам на територията на национален парк “Централен Балкан”. Свалям раницата да пия вода и дочувам шум, а всеки шум крие изненади понеже Централния Балкан е едно от местата с най-голяма концентрация на мечки и вълци. Вместо мечка се задава широко усмихнат старец – дядо Васил на 74 години от Габрово.
Бай Васил редовно обикаля тези краища и поне веднъж седмично се качва до хижата без снегоходки, гети и каквато и да е стандартна туристическа екипировка. Малко преди да стигнем, на входа на националния парк, дядо Васко изкара шише домашна ракия от старата раница. Загряхме добре преди финалния километър.
Ето я и самата хижа. Бай Васил хвърчи напред все едно е на двайсе и четири.
Винаги, когато ме домързи да взема нещо със себе си после съжалявам. Този път не взех статива, който щеше да ми бъде много полезен. Имаше пълна луна и нощта беше изключително светла. На сутринта се пробвах да снимам с по-високо ISO, но повечето снимки излязоха жестоко замазани.
Вечерта не успях да заспя, дядото беше в една стая с мен. Той заспа веднага, попърдя малко и после пусна резачката на макс. Все си мислех, че ще се умори да хърка и ще мога да подремна, но уви. Сутринта поехме надолу и посрещнахме изгрева заедно.
13 responses to “Зимен преход до Мазалат”
Още сутринта забелязах когато качи нови снимки в Flickr и очаквах с нетърпения новата история в блога 🙂
Снимките са … невероятни, не могат да се опишат. Много ти завиждам 🙂 за това къде ходиш и посещаваш, особено сега с този сняг…. Тук днес беше почти 20 и само слънце 🙁
Весела Коледа и приятно посрещане на новата година.
Това със статива винаги е така. Оставиш го вкъщи, уж да не носиш много багаж, а после те е яд за кадрите, които изпускаш…
Въпреки това чудесни снимки. Първата ми е фаворит!
Евгени, страхотна фотостория. Давай в същия дух. Кога ще ходиш в Сопот, да летиш с делтапланерите?
Много добра история 🙂 Много се смях на последния параграф. Страхотни снимки!
Здравейте!
Снимките са страхотни! Не знам защо, но не мога да повярвам, че това е България. Мога да ги гледам с часове. Имам чувство, че чета някакво хубаво стихотворение …
Снегът е бял, като възглавница,
и чист, и светъл е като невинност,
луната като жълта раница,
звездите — чаша бяло вино.
Аз искам огъня на устните
в снега нестоплян да удавя,
кристалите от твърдост вкусните,
под зъбите си да поставя.
Аз искам да изтръпна цялата —
на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.
Пак съм аз.
Село Бисер, община Харманли, област Хасково. Много интересно място или поне така ми се струва
По тези места е била или може би все още е Самодивската чешма, която е свързана с поемата на П. Славейков — “Изворът на Белоногата”.
Искам да го видя.
Благодаря ви за хубавите снимки!
Снимките са страхотни 🙂 Поздравления за ентусиазма да ни радваш с прекрасните пейзажи от родна България дори в това мразовито време!
Благодаря за чудесното приключение да изживея зимните планински утрини и залези, защото снимките Ви наистина са “уловили мига”. Заедно с коментарите Ви това е една чудесна зимна одисея!
Поздравявам Ви.
Душата ми се напълни с красота. Обичам много да ходя по планините, но на тези красиви и далечни места не бих могла да стигна, но все едно бях там. Благодаря.
Зимните Ви снимки също са невероянто хубави. Харесали сте си почти същите места, които снимах и аз. Дори се изненадах, че го няма Дървото — пиета. То е някаде по средата на маршрута, след Корита, в ляво. Много силно въздейства, заклеймява сечта. А там секат яко.
Тоя фотопис ми е любимия — направо зимна приказка, а представям си как биха изглеждали тия върхове нощем при пълнолуние. Жалко, че си нямал статив със себе си. Всички снимки са много яки.
Върнах се 7 години назад. Поздрави!
Чудничък разказ, съвсем случайно попаднах на него, много лек, магичен и предружен със снимките придобива още повече цвят и живот…запали ме да отида на това местенце и да преживея и аз своя собствена зимна приказка…и ще си нося статив 😉
осъзнавам колко е ценно човек да споделя подобни специални моменти, било то още при тяхното случване или след това, чрез думите и образите през твоята призма…