Не случайно Сливен носи името Града на ветровете. Горе, на 1000 метра височина, вятъра така се завихря около скалите на Карандила, че едва успявах да се удържа, какво остава да снимам.
Трябваше да изчаквам порива да стихне и да натискам статива, за да не омажа снимките.
Качих се на последната скала, откъдето се открива хубав изглед към склоновете на планината, които постепенно потъваха в мъгла. Кой знае какви позиции не намерих, но пък се показаха облаци, които се оцветиха приятно.
2 responses to “Залез на Карандила”
Вземам си ги тези красоти в колекцията!
Студеното завръщане в родния край този път е наситено с топлите цветове, много хубав контраст е станал.
И при теб облачетата са спасили положението, супер приятни са станали 🙂