Безкрайни девствени плажове, заобиколени от високи носове и непристъпни гори. Километри пясъчни ивици недокоснати от човешката алчност.

Сутрин слънцето остана зад облаците. Поех по дългата плажна ивица на Кара дере от нос Бяла към Черни нос.

Вместо да изгрее слънце, заваля дъжд. Утринното октомврийско море е неспокойно.

Някъде до едноименната река дъждът спря.

В края на плажа, където започва Черни нос изглежда целогодишно бивакуват няколко местни рибари. Още като се приближих цял отбор дребни кучета са нахвърлиха да ме лаят. Останалите дребосъци се разпръснаха, но остана един звяр, който не се умори да ме налита и лае.

Има някаква магия в морето и плажа тук, която трябва да бъде запечатана за вечни поколения.

За да стигна до брега на Шкорпиловци пресичам високия 120 метра Черни нос, обвит в гъсти гори.

Най-дългата плажна ивица по нашето крайбрежие започва от Черни нос и свършва няколко километра на север от устието на Камчия.

Емблематичният мостик на Шкорпиловци е оставен на саморазрушение в ръцете на морето.

Временни постройки напомнят, че лятото си е заминало съвсем скоро от тук.

Камчийски пясъци нямат еквивалент по нашето крайбрежие. Няма друга толкова изолирана пясъчна ивица.

Като нищо следващия Сървайвър може да се проведе тук.

В продължение на километри плажът е обвит от недокоснати дюни, които на места достигат стотици метри ширина.

В средата на това море от дюни все пак не липсва човешка намеса, съдейки по следите оставени от джипове и АТВ-та.

Между гората и морете няколко езерца са скрити в тръстиките. На места се стаяват древни дъбове с огромни размери. Безкрайният плаж все пак свършва, там където Камчия се среща с морето.

След кратка почивка дългия път продължава, но в обратна посока.

Преминах повторно Черни нос и наближих Кара дере. След близо 40 километра вървене бях изтощен, затова вместо по същия път прекосих напряко по черните пътища под село Горица. Малко преди залез успешно се добрах до там, откъдето бях тръгнал по изгрев.