На юг от Шабла, чак до Калиакра, крайбрежието предлага широк асортимент от забележителности. Като започнем от най-големия фар, разположен в най-източната точка на нашето Черноморие, преминем през петролните полета на Тюленово и отвесния бряг на Яйлата, стигаме до нос Калиакра, където са руините на едноименната крепост.

Отпред е високия бряг. В тъмното се отличават единствено скалите стърчащи от морето. Развиделява се докато търся път надолу. Почвата е изключително влажна и се омазвам в кал до ушите. Скалата, която изглежда внушителна, на снимката губи своя мащаб.

Изкачването е още по-трудно. Помагам си със статива, като забивам краката му в калта. Времето до изгрева е изключително кратко, а не съм намерил добра позиция. Отново слизам до брега, като се придвижвам в посока към Яйлата.

Ето, че изгубих ценно време в лутане, слънцето вече се подава.

Яйлата

Измивам калта от статива в леденото море и тръгвам към Яйлата. Морското дъно е кристално, със смарагден цвят. Брегът, сякаш е отрязан с нож, а отгоре заравнен.

На места е разпробит, като швейцарско сирене. Скалните ниши не са малки и са оформени, като компактни стаичики.

В края на Яйлата се открива излаз към морето.

В Шабла два обекта привличат вниманието. Затвореният мостик.

Фарът – най-високия по нашето крайбрежие.

Болата е малък залив, издълбан във високия отвесен бряг. Единственото място с пясъчна ивица от Каварна до Шабла.

Река минава през нещо подобно на каньон и оформя устие тук.

Целият периметър от Калиакра на север е превърнат във ветро-генераторен парк.

В края на деня, стоя пред портата на Калиакра – единствената запазена част от крепостта, която и до ден днешен вдъхва респект. Вероятно долу, където са скалите, е имало кей, и това е бил единствения излаз навън от крепостта към морето.

В самия край на носа е каменния параклис.

Крепостта е в унисон с пейзажа на Калиакра. Допълва го до съвършенство.