Язовирите в този район на Родопите са ми любими заради високата надморска височина и красивите вечно зелени иглолистни гори.
Точно започна да се развиделява, когато минах покрай нещо като блато на пътя за Широка Поляна. От водата буквално излизаха пушеци, а небето червенееше злокобно.
Рано сутрин водата в язовира е по-топла от въздуха и над нея се носят пари.
Докато препусках по черния път около Голям Беглик в търсене на открито място върховете на дърветата се оцветяват в първите лъчи на изгряващото слънце. Не мога да спра където ми падне, защото всички места в гората с изглед към язовира са заети от къмпингари. Не искам да се прокрадвам като крадец покрай тях, докато все още дремят. Малко преди да се покаже слънцето намерих първата пролука.
Въпреки раното ставане слънцето отново ме изпревари, което пък след минути заработи в моя полза. Лъчите падат косо през гората и в съчетание с пушеците над езерото гледката е пленяваща.
Рибарите са подготвили такъмите и вече са на линия. Навсякъде има табели за забрана на риболова, но по всички личи, че това не е проблем тук.
Час след възхода на слънцето лъчите през гората стават все по-ярки.
Към края на обхода на Голям Беглик все повече къмпингари нетърпеливо са заметнали въдици. Утринната магия се изпари, като че ли за миг. Остана ми не повече от час за кръстосване преди августовското слънце да изпепели в монотонна гама тези така фотогенични кътчета.
Върнах се през Широка Поляна. Само за два часа разлика изглежда съм попаднал в друго измерение. Докато в тъмнината се виждаха само красиви пурпурни изпарения, в светлото изплува лицето на кича преобразено в стотици каравани, палатки, цигани къмпингари оглушаващи привидно спокойното място с раздиращи маанета, миризма на кебапчета, боклуци из гората, пикаещи зад дърветата. Завъртях се наоколо и докато циганския глас продължаваше да се дере от продънените тонколони вече бях в колата.
В Доспат се провеждаше панаир. Истински панаир с въртележки, захарен памук и сергии. Поляните до язовира бяха превърнати в палаткови градчета.
Имаше заря, висока музика… като на нова година. Счупих си краката от бързане докато си проправя път през тълпата. Докато сляза до язовира здрачът вече беше покрил всичко със своя ален воал.
26 responses to “Пейзажи от Доспат, Широка Поляна и Голям Беглик”
Да,всеки има любими местенца. Да не се обидиш – това също е страхотно. В твоите снимки харесвам това, че са като картина, която с удоволствие може да закачиш на стената, да я гледаш,гледаш и като и се наситиш я сменяш с друга. Признавам си така и правя-но с декстопа. Не се сърдиш – нали?
Снимка #1 е уникална!!!
Гена, ходя на Голям беглик от най-ранна детска възраст до днес с родителите ми. Дори го познавам със старото му име — Васил Коларов. А баща ми ходи там от ученик. И въпреки това успяваш да ме учудиш с гледки, които не съм виждал от това място!
Имам чуството, че това не са снимки а илюстрации към някоя приказка. И всъщност приказката си е наша и се казва България.
Здравей!
Страхотни кадри! Таня е права. Снимка 1 е просто уникална!
Дали може да я получа за работния плот на компютъра?
От дете ходя на язовир “Голям Беглик”. И до сега това ми е любимото място за почивка. Опитвала съм и аз да правя снимки и имам някои добри попадения, но като гледам тези и разбирам, че моите са си любителски. Браво 🙂
Радва ме много фактът, че непрекъснато дириш кадъра. Мен лично често ме хваща мързела и определено рядко бих станал 2 часа преди изгрев, за да снимам мъглата. По-често се случва да не си лягам въобще, но специално по тия високи места студът сковава доста и е нужно подгряване, което води до унасяне…
Преди седмица се върнах от почивка от Широка поляна, където прекарах със семейството и приятели три страхотни дни. Мястото е много красиво и го препоръчвам на всеки, който иска да почива сред природата. И ви моля, хора пазете природата, защото красотата и е в и в това, че при нея всичко става спонтанно и неповторимо. Казвам го, защото и там се намериха безотговорни хора, които изхвърлят боклуците от краткия си престой (като на село — в реката или в дерето…) навсякъде, без да се замислят за последиците. Всеки опит на човешка намеса да поправи вредите, които сами сме нанесли си личи от далеч…
Ха, разкрих те JTB.
Потрясающая красота!!!
Ей това ми прилича малко на сутрешният пейзаж като отивам на работа. Там обаче изпаренията са от Девненските заводи.
Снимиките наистина са много хубави, БРАВО! Като ги гледам и настръхвам! Аз от дете ходя на това място, а пък тази година заведох и приятеля ми! Той е много очарован и каза, че догодина пак иска да дойде!
Krasota!!! 🙂
da naistina tezi snimki sa mnogo krasivi , no ima i mnogo krasivi mesta za koito dori ne podozirate 4e gi ima v dospat.az sam ot dospat i znam nai-dobre
2710d
Изгрев на Беглика…
First sunrays
http://www.panoramio.com/photo/13582507
2725d
Утринна омара…
вече 40 години ходя по балканите и се чудя как за един ден си успял да направиш такива страхотни снимки. и аз искам пьрвата за работния плот. уникална е.
И аз съм бил там. Наистина е великолепно. Нямам търпение да дойде 31 юли 2009, за да отида отново там!
много са завладяваши снимките накараме и аз до отида и да се любувам на тези пейзажи мерси!
Вече 15 години всяко лято съм там и 15 години съжалявам, че няма екополиция с жестоки глоби. Природата е малък рай, но къмпингуващите, рибарите, гъбарите и екскурзиянтите оставят свинщини след себе си. Много пъти засичам пуснати незаконно мрежи в Голям Беглик, но не и обикаляще контролни органи.
Има поети с китара… ти си поет с фотоапарат. Не само снимките са прекрасни! В душата ти има толкова поезия, че от нея снимките ти стават още по-богати. Поздрави!
НЕВЕРОЯЯТНО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
po prostu nie mam slów zeby opisac….jakie piekne jest to miejsce.Nawet jak nigdy tam nie bylam to ogladalam nagrania i jak tam zyja ludzie i uwielbiam to!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Вълшебни места! Несравними! Толкова се гордея, че това е моята майка Земя! А с тези снимки, и начина, по който са свързани в кратка история, за няколко минути се пренесох там и почувствах хладния сутрешен полъх и сладкото спокойствие на тези кътчета. Благодаря! 🙂
super snimki-nasheta priroda e takava samo da ima koi da i snima ama tova ne stiga-bil si tam -zashto ne snima mrasotiata okolo iazovirite,taoletnite pod vechno zelenite borove i smetishtata okolo mravuniacite-tova e istinata!