Мощна облачност с дъжд и гръмотевици, предвещаваха метеоролозите, и не къде да е, а точно там, накъдето се бях запътил. Това не ме разколеба — в лошо време, както е известно, стават хубави снимки.
Сутринта, в ниското се стели плътна мъгла, а малко по-нависоко грее. Здравецът е разцъфтял и гората ухае, като напарфюмирана.
Мъглата бавно и упорито се изкачва нагоре, като по поръчка.
Не очаквах, че Чипровския водопад е толкова висок.
Дотук съм голям късметлия с времето. Мъглата и цялата тази пролетна зеленина създават неповторима атмосфера.
Няма шанс слънцето да се появи отново през този ден.
След предишната несполучлива обиколка по Копренските екопътеки, сега бях твърдо решен да мина по пропуснатия маршрут, въпреки неблагоприятната прогноза. Очертаваше се да вали не какъв да е дъжд, а проливен. Подцених разстоянието, вместо изминатите 12 километра, сметнах че са 6. Подведох се от GPS-a, който не отчита стръмния релеф и серпентините.
Не бързах особено. Водопадите започват още в началото на пътеката.
Стори ми се, че изминах доста разстояние, но като сверих с GPS-а се оказа, че съм едва в началото. Мъглата взе да се сгъстява все повече и вече намирисваше на обилен дъжд. Изкачването тепърва предстоеше, така че с бърза стъпка потеглих нагоре. За връщане назад и дума да не става.
По едно време излязох от гората и пътечката изчезна. Мъглата с нож да я режеш, нищо не се вижда. Вървях, вървях и пак влязох в гората, пътечката отново се появи. Някъде по средата на маршрута съм, скоро ще се появят и останалите водопади.
В дилема съм – да снимам ли, да бягам ли, какво да правя. Така и така ще ме вали, поне да снимам преди да се е започнало. В тази тайнствена гора има защо да се замисли човек.
Най-сетне достигнах до следващия водопад. Трябваше да действам бързо, тъй като започна да вали и по всичко личеше, че слизането няма да е никак лесно.
Стана тъмно, като в рог. Гръм продра небето. С пълна сила се заизлива невиждан порой. Опаковах раницата с непромокаем калъф и започнах да следвам пътеката, която ту губих, ту намирах. Излизах над пропасти, пропаднах в изгнило мостче… после се изсипа градушка.
Появи се големия водопад. Преминаването от там е опасно и в нормален летен ден. Горната тераса се извисява над гората, всичко е покрито с облаци, наблизо гърмят светкавици, тонове вода бумтят под краката ми.
Отстрани следва четири метров отвесен наклон, по който навремето е имало стълба. Преодолявам препятствието подобно на Беър Грилс от поредицата “Оцеляване на предела”. Дъждът не намалява и за секунда, а пътеката оттук е безвъзвратно загубена – стотици здрави дървета са опадали около реката, докъдето ми стига погледа.
Преминаването се оказва твърде сложна задача.Нямам време за лутане и търсене на просека, затова се движа покрай реката, където затъвам постоянно в изгнила шума и прескачам паднали дървета. Светкавиците не спират да гърмят все по близо, а с толкова много метални джаджи в мен съм като магнит. Накрая излязох на пътечка и по нея съвсем скоро, вир вода, се добрах до колата. Добре, че имах сухи дрехи.
По радиото после съобщиха за унищожени реколти от градушка в региона, скъсани далекопроводи, 40 литра на кв. метър и такива неща. Аз съм доволен, поизмокрих се, но дълго ще помня това приключение.
22 responses to “Чипровци и Копрен в мъгла и дъжд”
Страшни снимки!
Поздрави 🙂
Невероятни снимки!!! Вярно е, че Странджа си ти лежи на сърцето, ама според мен нашия край на Стара Планина си е най-хубав :Р Все пак всеки си обича най-много родното 🙂 Обаче нашия Балкан не винаги е гостоприемен – сега с тоя порой, преди години пък с изгубването в резервата… Но за сметка на това тръпката винаги е на 6 😉 И честито за новите придобивки! Стига да си попаднал на читава бройка, тия 17 мм на фулфрейм, ще правят чудеса!
Това е наистина страхотно! Истинска наслада за очите!
Бахти, ExpoDisc, поляризираш ND… човече, направи един блогпост с това какво мъкнеш със себе си. Фтрештен съм.
Ще направя един очерк, само да пристигнат и останалите джаджи до месец.
Страхотни снимки.
Страхотни снимки. Явно и България е толкова красива. Направо имам чувството, че са снимки от някакава приказка.
Green way
http://www.panoramio.com/photo/23063597
Здравейте!
Форум на град Чипровци Ви моли да се присъедините към подписката против изграждането на ветрогенератори в близост до Чипровци. Нека да запазим нашата хубава природа. Подписката ще намерите на този адрес http://bgpetition.com/chiprovtsi-protest/index.html
Каква раница ползваш, ако не е тайна, в смисъл само фотографска или (и) туристическа 🙂
Lowepro Primus. Долната част (фото отдела) събира апарат с обектив и един резервен, в горната част могат да се сложат туристически принадлежности. На гърба има голям джоб, който може да побере доста дрехи, например.
Невероятни снимки, моите поздравления за майсторлъка и търпението да уловиш “мига”. Тези снимки не бива да останат само в блога, те са уникални. С ваше позволение, с удоволствие бих ги използвал в моите лекции за природните води, без това да изглежда нахално. Вместо да показваме чужди обекти и чужди резултати по-добре и по-ефектно ще бъде да демонстрираме нашето, българското. Успех и още по-ефектни снимки.
За мен беше удоволствие, А.Киров.
Разбира се, ползвайте ги. Радвам се, че ви харесват.
Здравейте,
снимките са наистина страхотни, от месеци следя блога и се радвам на снимките, опрделено имате талат. Препоръката ми е само да използвате по-малко обрабокта на RAW файла – колкото по естествено толкова по добре. Всичките ретуши и софтуерни подобрения на снимката, разбира се я правят по хубава и очарователна, но все повече я отдалечават от реалният обект.
Опитвам се да пресъздам това, което съм заснел. Да оставя RAW файла, така както софтуера го генерира с автоматични настройки би било нелепо. Затова, в този софтуер, задължително има стандартни настройки – за баланс, контраст и т.н. Тава е същата технолгия, както промиването на негатива в тъмната стаичка навремето. Именно големите майстори фотографи са отделяли специално внимание на пост-обработката, понякога отнемащо часове.
Не приемам изявление от рода на “по-малко обработка”, коректно е да се каже – лоша обработка. Така че, ако нещо, което не изглежда добре, то не е заради многото пипане, а заради недостатъчно знание в тази област, за което не претендирам.
Не искам да влизам в излишна полемика, но това което запечатва мартицата на RAW файла е това което обектива улавя т.е. реалния, чист образ, това което окото и обектива вижда. Всичко извън него е софтуерна боза.
А колкото до снимките от лента и проявяването…. това няма нищо общо. Пример 1 снимка направена на лената и проявена, ама колкото и добре и майсторски да е проявена, и същата такава направена от DSLR камера от “проявена” на Lightroom-a или други програми за обработка на изображения – не биха имали нищо общо.
Не казвам, че снимките ти не са хубави, напротив, очарователни са до една. Но понякога прекаляваш с цифровизацията така да се изразя. Това е мое мнение не ангажирам никой с него.
Съвсем омаловажихте смисъла да се снима в RAW. Най-добре направо в JPG, чиста работа.
8334d
Water rapids
Поздравления за чудесните снимки.Можем ли да ги поставим на сайта на община Чипровци.
Снимките не, но може да сложите връзка към статията.
поздравления за добрите снимки. Ние така и не можахме да стигнем до Чипровския водопад, въпреки положителната ни нагласа и ентусиазъм. “Еко”пътеката въобще не и личи да е еко, а мостчето което се оказа свръзката между долната част на водопада и поляната която му излиза отгоре е срутено и не искахме да си рискуваме живота за да заснемем как пада една вода…. На общината препоръчвам да вземат мерки, а не само да реват, че нямат туристи и приходи от туризма… с тези условия няма и как да има. Хареса ни разходката из Берковица обаче и тук искам да изразя очарованието си от уредника в Етнографския музей и Вазовата къща. Невероятен човек, даващ всичко от себе си, а не като повечето симулиращи работа и непомръдващи се от столчето лелки….
Кали, предпочитм вече да няма туристи наречени “еко”, и добре, че няма пътека, аз си минах по камъните. Свинщината, която оставят след себе си е по-лоша от от това, че моста е паднал, който е от дървета…А, който иска да види водопада и обича планината не му трябва пътека…