Язовир Бели Искър е разположен в най-високата част на Рила. Гледката към него и връх Мусала от 2400 метровото било е смайваща, без аналог в България.
От хижа Грънчар по маркировката за Рибни езера се открива язовира. Изгледът към него е затруднен от клековете, но с лавиране между тях се излиза на място откъдето се вижда целия.
През повечето време се крих на завет от бръснещия вятър, докато чаках “вълшебния час”. От време на време се показвах от леговището си за някой бърз експеримент. Веднага щом слънцето се скри, температурата сякаш падна с десет градуса.
Цветовете омекнаха, яркият контраст се стопи. Вълшебният час трябва да бъде преименуван на вълшебния миг. След толкова дълго чакане, нюансите се сменят за секунди, фотографът трябва да е бърз и прецизен, за да зепечата момента.
Пейзажът е изящен и без човешко присъствие, но не можах да устоя на клишето – човек стоящ на ръба на скала над бездната.
Взе да се стъмва сериозно и се понесох към хижата.
Нямах нужда от допълнителна светлина, луната грееше толкова ярко тази нощ.
14 responses to “Бели Искър”
Невероятно място и невероятни снимки. Очарована съм от майсторството!
mnogo hubovi snimki, kakto vinagi. Pozdravi!
поздрави!!! красиво е 🙂
Още едно от прекрасните места на които не съм ходил. Приказно е, Бели Искър е най-високо разположеният язовир в страната. Чудесни снимки, браво Евгени!
Уау! Опияняващо е…
On the edge of the world
IMG_10167d…
Beli Iskar
IMG_10163d…
Мноу мараня, мноу нещо… Иначе добри гледни точки. Предпоследното панорамка ли е?
Панорамка е. Яд ме е, луната нещо избяга при сглобката.
Дам, тия програми за панорами много ни тормозят нещо, все режат по някой интересен детайл 😀
Поздравления за прекрасните снимки!
В подножието на язовира, в долината съм прекарала най-прекрасните дни от детството си, природата е неповторима, климатът – уникален за някои сериозни заболявания на дихателната система, водата и въздухът все още са чисти, за разлика от други места в България. “Боровец” още не е “заразил” това малко кътче девствена природа.
И в селото има какво да се види и да се снима. Зная, че съм пристрастна, но е самата истина!
Още веднъж-поздравления!
Преди години работих по тези места като специалист, който трасира върху местността с трайна маркировка (боя) границите на горските масиви. Запомних този край завинаги – с кристалния въздух и вода, с тишината, която те оставя сам сред рилското слънце и синевата на прозрачното небе. Жалко е може би само, че тази долина в горната си част е затворена зона, някога оттук и през Кобилино бранище са преминавали керваните на поклонниците от Самоков за Рилския манастир… И все пак – нека има и една долина на необикновеното, космическото мълчание.
Страхотни снимки!Завиждам на това преживяване!Толкова е красиво да си там и да усетиш красотата и тишината на природата.Поздравления!
Вълшебно място , но и величествено -там израстнах .