Този малък язовир е способен да изсмуче стотици кадри от моя фотоапарат. Бях се впечатлил от него още първия път, когато се мъчих да се добера през разни селца и гори. Сега със съвременните средства за ориентиране ми е значително по-лесно да си направя маршрут, затова избрах северната му страна – от към селата Бата и Белодол.
Нивото на водата е високо, месецът е април.
Встрани от язовира.
На гребена на вълната.
Дългият път наникъде.
Самотник.
Характерни язовирни линии.
А когато нивото на водата е ниско, тези линии са още по-изпъкнали.
8 responses to “Отново Ахелой”
Невероятна красота е там, майстор си на снимките, с какъв апарат снимаш?
С канонче 350Д.
Много живописно. Страхотно е!
Поздрави от Кипър. Тук много ми липсват багрите на есента. Чак когато отидеш в чужбина осъзнаваш колко е красива България.
Последната снимка е трепач, както и с пътя и самотното дърво, браво.
А защо Ахелой? Снимките са от другаде. Аз съм от Ахелой и селото не е нещо особено, за жалост.
Имам нужда от помощ. Трябва ми човек като Димитринка, който да е от Ахелой. Моля ви, обадете ми се!
s_rudeva@abv.bg
Skype: svetla i mitko
Za tochno tezi snimki napisah v Google samo Na nikude. Ima mnogo nanikude samo v nashata malka strana, mnogo devstveni kutcheta ostaveni tam niakude ili nikude! Putia v nivata prilicha na kartinka izografisana vurhu torta!Da zapazim tezi mesta