Вълчаново кале (Лъвската глава)
Територията на резерват Ропотамо е неизчерпаема откъм природни забележителности. Между многобройните морски носове, които не си приличат един с друг, се крият труднодостъпни от сушата заливи. Само за няколко километра Ропотамо се превръща от поточе в голяма пълноводна река и оформя едно от най-красивите устиета на Черно Море. В тази компактна територия, покрита с гори и с почти планински релеф, дом на много диви животни, са съхранени останки от светилища и крепости датиращи хилядолетия назад, от времето на Траките.
Карти и цифри
На два километра от бившата резиденция Перла се намира отбивката за тракийското светилище Беглик Таш.
Резиденция Перла скоро ще остане само спомен, заради подготовката на мащабен строеж чак до южната страна на нос “Маслен нос”, понеже не попадал в границите на резервата.
От там, но в обратно посока, на същото разстояние започва черен път и стига до нещо подобно на Беглик Таш.
От билото започва интересната част на маршрута — с изглед към Ропотамо, залива и Меден рид.
GPS карта на маршрута: valchanovo_kale.gpx
През гората
Умножете Беглик Таш по сто и ще получите огромни каменни блокове, досуш като тези от светилището, които са разположени по цялото протежението на билото. Изправени, легнали, плоски, заоблени, остри, такива които се удържат от невидими сили и още толкова погребани от времето в земята.
Навсякъде тук има подобни на Беглик Таш скални образувания. Повечето от тях са много по-високи и образуват нещо като хълмчета.
Представете си какво е било преди растителността да покрие това каменно море.
Разбирам защо по бай Тошово време не са обръщали такова внимание на Беглик Таш, имайки предвид много по-големите каменни комплекси разположени западно от него.
Все едно някой е мятал тези камънаци от високо, разположени са по какви ли не начини. Направих си автопортрет, за да добиете представа за мащабите.
Приказната гора.
Свърталището на великаните. Трудно ми е да си представя, че тези скали не са изправени с човешка намеса.
Дълбоко скрити в гората.
Беглик Таш ли? Камънаци като тук, другаде няма да видиш.
Място за доказване на катерачески способност. Отгоре се разкрива страхотна панорама.
Жалко, че нямах модел, за да изразя мащабите на този огромен камънак. Десет секунди за авто-снимачката нямаше да ми стигнат да позирам сам.
тези два камъка приличат много на зърно от кафе.
Дървото е развило мускули, за да удържи напора на скалата.
На открито
Катеренето си струва и заради гледката, освен загадъчните скали. Тук са съчетани в едно гори, река и море.
Първоначално тези колчета ми заприличаха на птици. Вероятно преди време е имало кей.
Новият курортен комплекс Свети Тома и едноименния остров отсреща. В дъното е Созопол.
Паметника на моряка, там, където се влива Ропотамо.
Жалък опит за панорама
Скалите над Ропотамо
Това би трябвало да е най-високото място на хълма, който се извисява над Ропотамо.
Голяма грешка за фотолюбителите е да се намират на това място следобед.
Дори корабчето за разходки не може да утеши неумолимата агония на фотографа.
Идеално място за панорамна снимка — съчетание от скали, гора, река и море, но насрещното слънце прави това почти невъзможно, трябва да се идва сутрин тук.
Лъвската глава
От всички тези скални комплекси, кой ли точно е Лъвската глава, отгоре е трудно да се различи. По мои преценки, трябва да е в края на хълма, за да не го препречва нищо.
На две места срещам обработени камъни от рода на тези от Лободово кале, които навремето са служили за отбранителна стена.
Вълчанаво кале би трябвало да се намира над Лъвската глава. Тук освен разпръснати камъни има нещо като гробница или вход към пещера.
Това трябва да са скалите, образуващи феномена Лъвската глава, която се вижда от пътя Дюни—Приморско.
Лъвската глава гледана от пътя.
Мъгла и слънце
Не знам как бих се ориентирал на връщане ако бях без GPS-а. Има нещо като едва видим утъпкан път със стотици разклонения от диви животни водещи към пропасти или къпинаци. В гората се стъмни и от много замотаване съвсем изгубих пътечката. Следвайки трака лесно се ориентирах и се добрах до колата без произшествия.
Малко преди залез падна мъгла. Вместо да снимам в клин си поиграх малко с Photoshop.
В тези условия снимаш или небето или земята, без Шопа едното става или зверски бяло или зверски черно.
Ропотамо, отново с мощна шоп-обработка.
Коментари “21”
Чичка, кой та пусна тебе в резервата да бродиш? На практика е забранено за чички, пък и за лелки, да обхождат тия територии…
Серията със скалите е харабия, ама явно си требе немска школа - без мащаб не стават работите. Небрежно подхвърлена бутилка с вода или облегната раница помагат :)
“без Шопа едното става или зверски бяло или зврески черно”
Айде сега, Евгени - сякаш апарата ти няма auto bracketing.
Или ти това правиш с фотошопа? :)
Нали това казвам: “вместо да снимам в клин си поиграх малко с Photoshop”.
Пусти мързел, какво да правиш :)
Мда, това е едно от най-красивите места не само по крайбрежието, но и въобще в България. А наистина, как така те пуснаха да бродиш из резервата. Огради, кучета и пазачи няма ли? ;-)
Все щеше да пише някъде, ако не е разрешено да се влиза, но това пък още по-малко би ме спряло.
Хубави са станали снимките, трябва да се ходи и рано сутрин за някои от тях. Аз като ходих оставих колата на отклонението за Беглик Таш, а ти къде я остави?
Кои според тебе са точните gps координати на Лъвската Глава?
Сутрин или най-късно до обед е най-добре за снимки там, иначе може по всяко време :)
На втората карта се вижда докъде съм стигнал с колата — там където пише пешеходен маршрут, на километър-два след отбивката за Беглик Таш.
Координатите на Лъвската глава според мен са: N42 18 55.9 E27 44 02.6
Панорамата много ме кефи. Даже това че слънцето е отсреща и небето си е заминало, в случая ми харесва как изглежда. Понякога контрата, въпреки че е срещу всякакви правила , е много ефектна. Целия фотото разказ е як, но панорамата, страшно ми хареса.
Ако те интересува малко повече за това място, пиши. Българите винаги са допуснати в българските планини. Какво мислят полицаите — е…им м…
9 Интересува ме всичко. Ако знаеш нещо повече, ще се радвам да го споделиш.
Чичко милиционер, що да е забранено там да се ходи, я кажи? Щото може някой българин да пооткрие това-онова, дето иманяро-ченгесарската мафия не го е намерила? Май, а? Заради нещо подобно тия дни НСС удари два от все още свободните Интернет сайтове — voininatangra.org и xnetbg.org
Щото Свещения град на Българите Ранули е едно от най-ревниво пазената тайна от юдо-комуноидите. Току виж излязло, че имаме история по-стара от 5000 години. Напишете в търсачката Ранули да видите какво ще излезе.
11 За какво точно са ги затворили тези сайтове?
Да ве, чичко милиционер, кажи и на мен защо е забранено? Като пробвахме да се покатерим къде Главата преди 4-5 години и кат налетяха горските на рояци, само дето бой не изядохме!
Добре, че имаше 2 мацки в компанията, та се оправдахме с тяхната глупост и ги използвахме за операция Human Shield при отстъплението.
Е, помогна и фактът, че братчеда и той горски…
И изобщо, Гена, от де ги събра тия милиционери по блога, че и тия екстремисти - не знам!
Потвърждавам думите на Янкул за двата сайта —
voininatagra.org и xnetbg.com. Тези сайтове все още са свободни от ченгета и други и затова им се правят мизерии. В тях се говори за България и нейната култура и история, наред с всекидневните теми.
Към автора, страхотни снимки, продължавай в същия дух. Трябва да имаме повече такива БЪЛГАРИ (главните букви са нарочни и ги заслужаваш), за да можем да опознаем красивата си и уникална страна и нейната история. Не обръщай внимание на чичко милиционер. Ако една зона не е частна собственост или военна зона или не е под някакъв много специален друг вид контрол (не знам за такива места в България) на него може да ходи всеки човек. Що не ги засили тез горски по съдилища?
Потвърждавам думите на Георги Минев.
“Ако една зона не е частна собственост или военна зона или не е под някакъв много специален друг вид контрол (не знам за такива места в България) на него може да ходи всеки човек. Що не ги засили тез горски по съдилища?”
———————————————————————
Горските ги нямаше никакви в началото. После ги гледаме на връщане, кибичат на пътя и ни оглеждат, гаче ли сме чумави. Много тъпи мусури бяха.
Викат, дошли на оглед, щото чули някви изстрели. На луди ни правят. Личи им, че са тъпи комунисти и друго не могат да измислят. Толкова време бяхме горе, вятър не шумна, пък те - изстрели.
Явно е, че местото се наблюдава от някъде и като се появят хора, веднага идват тия мусури и те оглеждат тъпо.
Горските принципно нямат право да те задържат, ако ходиш и си разглеждаш или си седиш по камъните.
Явно тези имат за задача да оглеждат какви хора ходят там и да докладват, значи не са баш “горски”.
Тези изобщо не са били горски. Тези са си били на заплата към друго едно министерство — това на Румен Главътъ, оня дето има навика да пикае по плевенските шадравани.
Много, ама много ги е страх чичковците юдо-масони да не би от някъде да не изскочи пречка за НСР. И слухтят и дебнат както по сайтовете, така и по нашите планини.
Кажи им милиционери — и не ги обиждай повече.
Няма защо да се притеснявате от горските феи. Може да слухтят, но нямат правото да те докоснат. Ако решиш да вършиш престъпления е друг въпрос, но принципно не могат да те закачат. При първа възможност ще посетя тези места.
Много ми хареса материала. Самият аз съм от Бургас и уж съм ходил доста, но тези неща не ги знаех. Благодаря на автора и на другите хора за написаното. Явно че 50 години са достатъчни, за да скрият 5000 години история. Много е глупаво, но ако има повече хора като, казвам нас, защото и аз съм съгласен с вас, може би нещо ще се промени. Между другото дали няма някакъв клуб в Бургас за хора, които се интересуват от история и обичат туризма и природата. Поздрави.
Здравейте :)
Много ми хареса фоторазказът. Отдавна се интересувам от тез места там, но и аз бях чувал, че е резерват и не бивало да се ходи.
Но едва преди известно време попаднах на материали за Вълчановото кале, тази загадъчна Ранули, Лъвската глава и т. н. А съвсем пък по-скоро стоплих, че резиденцията на бай Тошо беше на две крачки /тъпичко съм си, кво да правиш/ и постепенно в кратуната започнаха да се появяват определени подозрения…
Та молбата ми е — ако някой има време и желание да поразкаже нещичко, което знае, да пише тук и на пощата. Ще бъда благодарен, Странджа ми е огромна тръпка и слабост ;)
Поздрави и успешни бъдещи пътешествия.
p.s. имах предвид “или” на пощата
p.s.s. а и аз мога нещичко да посподеля ;)
Живко, Това че е резерват не значи, че е забранено да се разхождаш там. Аз съм ходил там два пъти и никой не ми е правил проблеми.
Ще ми е интересно да споделиш нещо по темата.