До едно закътано и почти обезлюдено селце в северния предбалкан се намира Еменския каньон. Покрай внушителните скали и над река Негованка е изградена екопътека, която минава по най-интересната му част.
В началото на екопътеката е еменската пещера. Вътре миризмата от гуано на прилепи е поразителна. Целия под е поръсен с техни изпражнения, а малко по-навътре в тъмното е събрана внушитена купчина от този изходен материал.
Река Негованка почти липсва, това което е останало от нея повече прилича на блато. Още в предверието на каньона усещам, че нататък ще бъде интересно.
Пътечката се изкачва над реката и продължава да върви по линията на каньона.
Същото място погледнато отгоре.
В гората някой е поставил къщичка за птички, но не вярвам пернатите да са разбрали, че е направена за тях.
Първият от серията мостчета предстои да бъде преминат. От тук ми е малко трудно да преценя от къде точно се стига да него, изглежда твърде стръмно.
Почти незабележима пътечка се отклонява надолу и стига да дървена стълба, която води до моста. От него покрай скалата започва друг мост, който е захванат за острещната стена на каньона.
След кратко вървене се стига до следващия мост, който минава над водопада.
Водопадът се намира в нещо като пещера и не може да се види отгоре. Затова пък часове могат отидат в захласване по интересните форми, които реката е изваяла в скалите.
Още преди да знам, че долу е водопада, дълго се чудих как са успели да слязат хора там.
С малко заобиколки, без нужда от алпийска техника, се стига и до него. Лятото реката е почти празна и се процежда едва забележима струйка вода.
В края на каньона реката се събира в малък язовир. Въжен мост, в тон с екопътеката, води до кулата.
Коментари “2”
Яки pics… Лично аз съм много страхлива от високото… хи хи
Ха-хаа, това е мойто село. Всяко лято съм си там, а когато мога и пролетта — тогава водопада е голям и е приказно. Наистина. Бтв — някои от тия снимки ще ги качваш ли като за Уикипедия?