Пейзажи от Доспат, Широка Поляна и Голям Беглик
Язовирите в този район на Родопите са ми любими заради високата надморска височина и красивите вечно зелени иглолистни гори.
Още по тъмно бях на Прозореца — красива гледка към Доспат. На живо беше още по-тъмно, затова оставахи фотоапарата на дълъг режим на снимане, да събере повече светлина.
Точно започна да се развиделява, когато минах покрай нещо като блато на пътя за Широка Поляна.
От водата буквално излизаха пушеци, а небето червенееше злокобно.
Рано сутрин водата в язовира е по-топла от въздуха и над нея се носят пари.
Семейство патки бързо се придвиждва към другия бряг преди да бъде забелязано и отстреляно.
На Голям Беглик се е разсветлило, но водата продължава да пуши.
Докато препусках по черния път около язовира в търсене на открито място върховете на дърветата се оцветяват в първите лъчи на изгряващото слънце.
Не мога да спра където ми падне, защото всички места в гората с изглед към язовира са заети от къмпингари. Не искам да се прокрадвам като крадец покрай тях, докато все още дремят. Малко преди да се покаже слънцето намерих първата пролука.
Насрещната светлина е толкова ярка, което само усложнява снимането.
Чувствам се леко прецакан — въпреки раното ставане слънцето отново ме изпревари.
Което пък след минути заработи в моя полза.
Лъчите падат косо през гората и в съчетание с пушеците над езерото гледката е пленяваща.
Досегашните монотонни цветове започват да се изпъстрят.
Рибарите са подготвили такъмите и вече са на линия.
Навсякъде има табели за забрана на риболова, но по всички личи, че това не е проблем тук.
Час след възхода на слънцето лъчите през гората стават все по-ярки.
Опитах се да ги намеря и в гората, но изглежда виреят най-добре по пътя.
И в скътаните ръкави на язовира.
Към края на обхода на Беглика все повече къмпингари нетърпеливо са земетнали въдици.
От шест градуса преди съмване въздуха вече се е затоплил и парите лека по лека изчезват.
За нещастие имах възможността да видя отблизо едно празно място за къмпингуване — мръсотия от всевъзможни битови отпадъци, дори матраци и съдрани палатки. Грозна картинка, но пък с такава пречистваща гледка насреща.
Утринната магия се изпари, като че ли за миг. Остана ми не повече от час за кръстосване преди августовското слънце да изпепели в монотонна гама тези така фотогенични кътчета.
Върнах се отново през Широка Поляна. Само за два часа разлика изглежда съм попаднал в друго измерение.
Докато в тъмнината се виждаха само красиви пурпурни изпарения, в светлото изплува лицето на кича преобразено в стотици каравани, палатки, цигани къмпингари оглушаващи привидно спокойното място с раздиращи маанета, миризма на кебапчета, боклуци из гората, пикаещи зад дърветата…
Завъртях се наоколо и докато циганския глас пръдължаваше да се дере от продънените тонколони вече бях в колата.
За раздяла се отбих на малко по-спокойно местенце, далече от врявата, наречено язовир Блатото.
Тук, като че ли хората имат идея защо са дошли на почивка.
В Доспат се провеждаше панаир. Истинки панаир с въртележки, захарен памук и сергии. Хиляди турци, помаци и всякакви други “ци” буквално преливаха в града. Поляните до язовира бяха превърнати в палаткови градчета. Имаше заря, висока музика… като на нова година.
На този голям язовир е истинска мъка да се намеря подходяща позиция за снимане, особено, когато съм притиснат от времето.
Счупих си краката от бързане докато си проправя път през тълпата.
Докато сляза до язовира здрачът вече беше покрил всичко със своя ален воал.
Всички снимки от Доспат, Широка Поляна и Голям Беглик в сток секцията.
Коментари “14”
Да,всеки има любими местенца. Да не се обидиш - това също е страхотно. В твоите снимки харесвам това, че са като картина, която с удоволствие може да закачиш на стената, да я гледаш,гледаш и като и се наситиш я сменяш с друга. Признавам си така и правя-но с декстопа. Не се сърдиш - нали?
Снимка #1 е уникална!!!
Гена, ходя на Голям беглик от най-ранна детска възраст до днес с родителите ми. Дори го познавам със старото му име — Васил Коларов. А баща ми ходи там от ученик. И въпреки това успяваш да ме учудиш с гледки, които не съм виждал от това място!
Имам чуството, че това не са снимки а илюстрации към някоя приказка. И всъщност приказката си е наша и се казва България.
Здравей!
Страхотни кадри! Таня е права. Снимка 1 е просто уникална!
Дали може да я получа за работния плот на компютъра?
От дете ходя на язовир “Голям Беглик”. И до сега това ми е любимото място за почивка. Опитвала съм и аз да правя снимки и имам някои добри попадения, но като гледам тези и разбирам, че моите са си любителски. Браво :)
Радва ме много фактът, че непрекъснато дириш кадъра. Мен лично често ме хваща мързела и определено рядко бих станал 2 часа преди изгрев, за да снимам мъглата. По-често се случва да не си лягам въобще, но специално по тия високи места студът сковава доста и е нужно подгряване, което води до унасяне…
Преди седмица се върнах от почивка от Широка поляна, където прекарах със семейството и приятели три страхотни дни. Мястото е много красиво и го препоръчвам на всеки, който иска да почива сред природата. И ви моля, хора пазете природата, защото красотата и е в и в това, че при нея всичко става спонтанно и неповторимо. Казвам го, защото и там се намериха безотговорни хора, които изхвърлят боклуците от краткия си престой (като на село — в реката или в дерето…) навсякъде, без да се замислят за последиците. Всеки опит на човешка намеса да поправи вредите, които сами сме нанесли си личи от далеч…
Ха, разкрих те JTB.
Потрясающая красота!!!
Ей това ми прилича малко на сутрешният пейзаж като отивам на работа. Там обаче изпаренията са от Девненските заводи.
Снимиките наистина са много хубави, БРАВО! Като ги гледам и настръхвам! Аз от дете ходя на това място, а пък тази година заведох и приятеля ми! Той е много очарован и каза, че догодина пак иска да дойде!
Krasota!!! :)
da naistina tezi snimki sa mnogo krasivi , no ima i mnogo krasivi mesta za koito dori ne podozirate 4e gi ima v dospat.az sam ot dospat i znam nai-dobre