Блог на Евгени Динев за пейзажна фотография
Обичам времето да ме изненадва. Както беше притъмняло, в облаците се отвори пролука и слънцето обагри със златна светлина скалите.
За 30 секунди водата така се размазва, че заприличва на пара.
Небето е тъмно, а предния план осветен от ниското слънце.
И привидно скучните обекти предизвикват интерес, когато светлината е перфектна.
Бункерът на нос Лахна отдавна е поел пътя си към морето. Ерозионните процеси безспирно го свличат надолу. Представям си как е изглеждал този бряг преди 50-60 години - висок и отвесен, а бункера отгоре като непревземаема крепост.
Докато препускам обратно по скалите настъпи залеза. Пейзажът е апокалиптичен с тази жълта светлина, обърнатия бункер, изхвърлената гума... все едно това е светът след ядрена война.
Всяка снимка, която виждате тук, може да бъде поръчана за отпечатване на луксозна Fine Art фотохартия. Художествено пресъздадена, във вид на картина, фотографията разкрива много повече детайли и емоция, отколкото гледана на екрана. Още информация.
Има такива много тъжни моменти в живота на всеки.Когато обаче се направи нужното , и се намери друг път на развитие и начин да се труди ,личностите обикновено веднага поемат в тази посока и по своему продължават да дават за общото.Не ми е присъщо да лежа на стари лаври и да си оплаквам безпомощното състояние.
@LILIA: Да не си объркала форума? За какви тъжни моменти и какво безпомощно състояние говориш...
'Перфектната светлина' е много як момент!