Гората край устието на Велека се раззеленява с ритъма на пролетта.
Пътечката е потопена във вода. Успокоително е, че поне калта не залепва за обувките.
До излизане на открито вече бях прогизнал до кости, а ми предстоеше да се върна по същия път. Час преди това бях на скалистият Синеморски бряг.
Където безмълвно стърчат две скали, наречени Корабите.
Прекрасни снимки си направил, както винаги!
По това време Синеморец и този район са за предпочитане!