Сам в Рила

Преходът в Рила започнах от Зелени Преслап над Паничище. За трийсе километра до хижа Иван Вазов през Седемте езера и обратно не срещнах жива душа. Цялата планина приличаше на гигантска гъба напоена с вода. В ниското пътеките бяха се превърнали във водни потоци, а във високата част, там където кишавия сняг се беше разтопил, се бяха образували мочурища. Това е непознатата Рила, където хижите са празни, а пътеките без туристи.

Rila

Маршрутът за хижа Скакавица се движи през гората, покрай едноименната река. С леко отклонение се стига до един от водопадите, в който бушуват тонове вода идваща от топящите се снегове по върховете.

Rila

Хижата е безлюдна. Маршрутът по билото не е интересен, затова продължавам нагоре по немаркиран път, който се движи край реката, пресича големия водопад и излиза на езеро Бъбрека.

Rila

Чак след като стигнах там където се разбива водопада разбрах, че е трябвало да премина реката още в ниското. Вместо да се върна и кача от правилното място предприех самоубийствено подсичане на 70 метров водопад, с риск да се подхлъзна в бързо течащата ледена вода и да се търкалям стотина метра надолу.

Под буйният грохот на водопада, спускащ се в отвесния планински склон, един луд се опитваше да запази равновесие върху хлъзгавите камъни. Със същото буйно темпо сърцето му изпомпваше адреналин. Още един камък и той беше от другата страна.

Rila

Това приключение така ме зареди с енергия, че подскачах като дива коза. Трябваше да катеря скали и да се провирам през боровинкови храсти и клек докато успея да намеря правилния път.

Rila

След което излязох на Скакавишкото езеро.

Rila

Цяла Рила горе е покрита с лилави минзухари, които се показват още преди снега да се е разтопил напълно.

Rila

На езеро Бъбрека спрях да напълня резервоара, който беше само на една вечеря.

Rila

Връх Харамията, все така красив, се отразява в една голяма локва.

Rila

Бъбрека още не се е отървал напълно от ледената обвивка

Rila

Дори докато преминавах над Седемте рилски езера не успях да забележа човешко присъствие.

Rila

Горе на превала се озовах в Рилската пустиня – пусто снежно поле и върхове закрити в облаци.

Rila

Хижа Иван Вазов се вижда отдалече, но пътя до нея е безкраен. Докато газих мокрия сняг обувките ми бяха станали вир вода и трябваше да спирам да цедя чорапите си многократно. По пътя така ожаднях, че само си мислех как ще се напия с вода от чешмата, която се оказа че не работи.

Rila

Връщането от хижата до превала се оказа изтощително. За да утоля жаждата си пих от поточета разтопен сняг. На превала облаците се спуснаха ниско и планината потъна в мъгла. Този ден Рила беше отворила вратите си само за мен.

Rila

12 responses to “Сам в Рила”

  1. Nikeca Avatar

    …невероятната приказка… респект V

  2. tom Avatar
    tom

    Честито за новата машина (очевидно си свикнал с марката и не искаш по-евтиният с 1400лв Д300 / може би заради обективите?).
    Ако аз пресичах водопада щях да се притеснявам повече за фотоапарата, но изглежда раницата ти е яка и разчиташ на нея.
    А защо не оставяш в ексифа поне таймстампа на снимките (и може би скорост/бленда/фокусно разстояние) ?
    Иначе композицията е традиционно силна..

  3. Евгени Avatar

    Раницата е точно за такива случаи — водозащитена и много добре се захваща за тялото, затова не се притеснявах за апарата.
    Аз съм болен фен на Канон, никой не може да ме убеди да го сменя с Никоня.
    Снимките смалявам с Save for Web с Шопа, което премахва EXIF инфото, не знам що прави така.

  4. Nikeca Avatar

    Евгени каза: Снимките смалявам с Save for Web с Шопа, което премахва EXIF инфото, не знам що прави така.
    Отговор: Балканът пази своите тайни 😉

  5. Маргарита Avatar
    Маргарита

    Не съм фотограф, но толкова време не бях прекарвала пред галерии от снимки от много години. Възхитена съм, заблазявам на Евгени за всичко, най-много за смелостта и упоритостта. Просто от вчера си обещах, да влизам по-често и да си почивам с неговите снимки. УСПЕХ, Евгени!!!

  6. Р.С. Avatar
    Р.С.

    Много са готини. И ние българите имаме много да показваме — но много рядко го правиме?! Красиви кътчета — чудно е!
    Евгени продължавай все така.

  7. Kostadin Luchansky Avatar

    Относно PS Save for Web i EXIF:
    ————–
    PS will dump the EXIF data if you use save for web, so the easiest way to solve this if you are doing a lot of JPG’s is to create an action. You will want to RESIZE your photo to 72dpi, then RESAMPLE to the pixel size you want and then SAVE AS JPG. This will give you the same picture but with the EXIF data preserved. As stated above, you will need to make sure that the MODE is 8-bit before you do this. This would make a good “SAVE FOR WEB WITH EXIF” action.
    —————
    Regds,
    Kosta
    PS. Pozdravi za neveroatniat talant i izkliuchitelno hubavite i PRO snimki!

  8. Emilia Mencier Avatar
    Emilia Mencier

    Божествени снимки! Толкова обичам Рила и така да ми липсва…!

  9. МИЛЕНА Avatar
    МИЛЕНА

    Не бих се осмелила да отида там през този сезон. Благодаря, че го направи вместо мен. Жестока красота и много по различно от колкото през август.

  10. mariana.angel Avatar
    mariana.angel

    Завиждам ти за всичко, което си преживял и видял дори и за подръпванията на боровинковите храсти. Благодаря ти – защото чрез твоите снимки и аз бях там.
    Когато силите на Св. Йоан Богослов отслабнали толкова, че той не можел вече да говори, повтарял на учениците си думите: “Деца, обичайте се едни други!” На въпроса им – защо им повтаря това така често той отговаря: “Това е заповед на Господа. Тя едничка ще ви замени всички други!” Успех!

  11. А. Avatar
    А.

    Много хора си мислят че има пътека към 7-те езера покрай водопада Скакавица, но такава пътека няма. Съответно като стигнат до водопада, им остават 2 кофти алтернативи ако са искали да продължат нагоре – или да се върнат обратно до х. Скакавица, откъдето има тепърва дълга пътека до новата хижа на езерата или да се изкатерят покрай въпросния 70м водопад. Аз успях да го изкача 2 пъти този водопад през различни години без да съм алпинист или катерач, без никакво обезопасяване съответно, с раница+палатка на гърба, но не препоръчвам да се прави, опасността от пребиване е може би най-реалната, до която повечето нормални хора биха се доближили някога през живота си, още повече че като го качиш, след това тепърва има поне още час лутане по стръмни баири през храсти и без пътека, без да се вижда и билото, особено ако се мине по-отляво, докато се излезне към езерата. Като знам как за повечето хора места като Кончето са изпитание…Кончето е детска площадка спрямо Скакавица. Изкачването на този водопад оставя спомен за цял живот като един от моментите, в който се е наложило да покажеш самообладание и свръхсила, за да овладееш ситуацията и да не се паникьосаш. Браво на автора, че го е направил.

  12. нина Avatar
    нина

    Не знам момче какво си преживял ,но ти ни донесе голяма красота-вълшебство.Не е до апарат ти прости си магьосник та си извлекъл безкрайни усещания.Бъди благословен и много щастлив.

Leave a Reply to Маргарита Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *