В неподходящо време и най-красивото място изглежда невзрачно. Такъв е случая със Седемте Рилски езера, където разтъпках снегоходките за последно, до следващата зима.

Лифтът не работи, до хотел Рилски езера се стига по следите на рактрака, а до хижата сам отъпквах пъртина.

По изгрев успях да се кача на превала до връх Харамията и да посрещна изгряващото слънце, което се показа за малко и отново се скри в облаците.

Доволна от това бе само кучката Стела, скимти от удоволствие и чака да я погаля.

Планувах да направя обиколка по билото, около езерата и да изляза отново на хотела.

Времето започваше да се разваля, на места в ниското вече валеше дъжд, а тук горе нямаше изгледи да се проясни.