Из Северозападна България – Част 2

Забележителностите, които не трябва да се пропускат в този край са пещера Магурата и Белоградчишките скали. Заради видинските приключения времето за Магурата е напълно изчерпано, понеже разходката в нея отнема час, а черния път от селото до хижата ми е непознат и предпочитам да си оставя час-два време в аванс, преди за се мръкне.

chiprovtsi

Белоградчишки скали

Belogradchik

Картината преди влизане в крепостта е приказна, и за късмет времето е още по-приказно.

Belogradchik

Скалните феномени напомнят на Метеора.

Belogradchik

За малко да пропусна да спомена Чипровския манастир. Още на входа един чичка ти казва, че не можеш да влезеш с тениска. Чудно ми е лятото кой ще се сети да си носи зимната фланела. В църквата злобна баба пояснява с назидателен тон как да се държиш в манастира.

В Чупрене случих на дядото, който е бил бивш шеф на тамошното горско и е участвал в създаването на еко-пътеките и маркирането на резервата. Подробно ми разясни откъде се минава за хижата, и че сама за два часа може да ме закара до Пирот.

Около 10 км се пътува по чакъл, който стига до хижата на горските. От там до хижа Горски Рай остават 7 км през живописна букова гора, в която с повече късмет могат да се видят сърни.

В хижата ни посрещнаха гостоприемни стопани, каквито досега не бях срещал. Накараха ни да се чувстваме като ВИП персони. Храната, която ни приготвиха трудно може да се опише с думи. Цените там сякаш са спрели да се покачват от години насам и всичко изглежда удивително евтино.

На сутринта се приведох в пълна бойна готовност, за покоряване на върхове.
Заредих бутилка вода и малко храна в раницата. От опит знам, че в планината без вода и хубави обувки не се тръгва, а този път научих никога да не отивам с къси панталони в гората, ако не знам пътя!

Преди да тръгна хижаря ме ориентира откъде да се кача на близкия връх Остра Чука. От там имах намерение да се разходя по билото, което е граница между България и Сърбия, до връх Миджур или поне до където успея да стигна.

С весела походка се отправих по пътеката през резервата от вековни смърчови гори и скоро разбрах, че не вървя в посоката в която трябва. GPS-ът се оказа безполезен, заради гъстата гора нямаше сигнал. Вместо да се върна по обратния път, като инато магаре продължих да драпам нагоре в търсене на някаква маркировка. Лошото на този вид гора, освен че е гъста, са големите наклони и множеството нападали дървета пръснати навсякъде из шумата, всяко невнимателно стъпване води до ужасно издиране на краката.

От много лутане и търсене на каква да е маркировка така се изгубих, че вече не можах да намеря обратния път. За късмет, GPS-а чак сега прихвана някакъв сигнал и започна да записва позицията ми. Най-накрая съзрях маркировката – червено и бяло.

Chuprene

Бързо ми светна, че това не е туристическа маркировка, която е с две бели линии и една цветна, а маркировка обозначаваща резервата. Все едно, продължих да я следвам, което се оказа ужасно трудно занимание. Пътят вместо да се оправя ставаше все по зле, ако въобще може да се нарече път, защото такъв липсваше. След продължително дране в изпочупените клони и опит да следя маркировката стигнах до края на резервата, който свършва на място невъзможно за преминаване. Вече благодарение на GPS-a, реших да се върна до реката и от там да се измъкна от гората. Немислимо беше да търся пътя, от който съм минал.

На няколко път затънах в нещо като мини-блато, измамно прикрито под шумата. Поне изходът от резервата вече наближаваше.

Chuprene

Според стопанина на хижата, съм се отклонил вляво, вместо на дясно още в началото на пътя, където той самия е сложил табела и маркировка за върха. Благодарение на завеяността си имах възможността за 15 километров излет в чудния Чупренски резерват.

Не можем да пропуснем Вратцата и пещера Леденика… всъщност Леденика можем. По законите на Мърфи, специално заради нас, целия врачански край се беше вдигнал на посещение в пещерата. Автобуси с ученици, колони от коли, пълни поляни… огромна тълпа хора се беше струпала пред входа на пещерата. Може би щеше да е голям купон да се разхождаме на няколко метра под земята с банда врякащи седмокласници, но реших да си спестя разходката за някой друг път.

Хубави скали, но трудни за снимане от пътя.

vratsata

13 responses to “Из Северозападна България – Част 2”

  1. Боби Avatar

    Ааа батка, I feel you с това отвесно драпане през букова гора. Симо Луков през подобно нещо ни преведе на Бойково, ама надолу. Подбих пети и издрах панталон от падане и каваци по баиря. В един момент летях като Тарзан надолу, захващайки се за тоз и онзи клон, за да забавя падането. Пак добре, че не те е заварил глиганът, дет не беше на събранието…
    Много благи кадри, както винаги.
    пп: Щерката много секси!

  2. Георги Avatar
  3. Симеон Avatar

    Много интересен пътепис, поздравления. Завиждам ти за приключенията. Все пак си струва да влезеш в Магурата – пещерата е най-високите галерии, които съм виждал. Има и древни скални рисунки. Също не за изпускане в региона:
    – Лопушански манастир “Св. Йоан Предтеча”. Казват, че бил умалено копие на Рилския Манастир. Има прилика, но манастира е уникален и много закътан. Има уникално красиви икони дело на Павлович и чудесно дворче.
    – Кръчма Сталин. Намира покрай отбивката към Клисурския манастири и Вършец от пътя за прохода Петрохан. Супер гледка към връх Тодорини кукли и прясна пъстърва.
    А за злите хора от Чипровския манастир – когато бях преди 2 години там ми направиха подобни забележки 😉
    Но задължително ще посетя Чупрене, запали ме. Поздрави, Симеон.

  4. Сашко Avatar

    Здрасти, Евгени!
    Следя блога ти редовно и много уважавам фотографските и дизайнерските ти умения. Радвам се, че ти е харесало в Чупренския балкан. Като малък прекарвах всяко лято в селото при баба и дядо. И понеже съм местен, така да се каже :), ще ви открехна, че всяка година покрай 9ти Август се провежда т.н. “Празник на Балкана”. Става дума за 2 дена ядене, пиене, хора на поляната… и общо взето веселба. Аз съм всяка година там по това време и ако имате път натам, обадете се! Нашата вила е точно под хижа Горски Рай.

  5. Владо Avatar
    Владо

    Здравей, Евгени! Удивен съм от фотографските Ви умения! Аз съм от Лом, и ми направи удоволствие да видя такъв удивителен пътепис за нашият край. С удоволствие чета описанията, които сте представили! До сега не съм знаел за хижата! Възбуди ми любопитството и имам намерение да я посетя. Благодаря за красивите снимки! Вече редовно ще посещавам сайта Ви!
    С поздрав, Владо.

  6. Elmir Georgiev Avatar
    Elmir Georgiev

    След 25 години скитания по света, твойте снимки ме връщат в БГ… поне в мислите!
    Показвам ги на западноевропейски политици, които искам да спечеля за подкрепа на НАТУРА 2000 в БГ, срещу българските мутри.
    Браво и благодаря!

  7. lemonade Avatar

    Браво! Страхотни са станали тези с 12-24мм!!

  8. ddudin Avatar
    ddudin

    Страхотни снимки и добър коментар. Добре изпипана работа!

  9. Станков Avatar
    Станков

    Благодаря за чудесното представяне на Чупренския балкан и неговото популяризиране.
    Снимките са една малка част от всичко онова, което може да се види и преживее на самото място.
    Посещавайки това място, всеки ще изживее невероятни и незабравими мигове. Заповядайте.

  10. Нина Николова Avatar
    Нина Николова

    Сърдечно благодаря на онзи, който е качил тези снимки в мрежата. Какви слепци сме ние, българите! С каква Природа сме надарени, а какво правим за нея — нищо! Толкова красота! Толкова цветове! Хармония, величие и спомен за цял живот!
    Та това е само едно кътче от нашата страна, а тя цялата такава е! И защо ни е чужбина? Чужденците трябва да дойдат при нас — да се насладят на девствената и неповторима природа! Ние трябва да съхраним това, което имаме, за да не съжаляват поколенията ни за онова, което сме имали, но не сме съумели да съхраним и да им завещаем!

  11. Вержи Avatar
    Вержи

    Хей.. тъкмо си търсех повечко информация за резерват Чупрене и попаднах на прекрасното ти описание!
    Аз много се чудех дали биха ме допуснали до резервата (мога ли да се оправдая, че не съм наясно с тези неща, защото съм от женски пол? :D)
    Мисля си през оставащите почивни дни да го посетя 😕
    Пиши ми на пощата, ако искаш, аз много ще се зарадвам тъкмо да те питам още едно, две неща 🙂
    Снимките ти са прекрасни!
    Поздрави и все на такива чудни места да ходиш, по останалите статии имам впечатление, че не се заседяваш дълго, което е страхотно!

  12. Бистра Найденова Avatar
    Бистра Найденова

    Родена съм в този край и винаги, когато мога търся в интернет нещо за Чупрене, Търговище и Белоградчик. Ужасно ме мъчи носталгията по тези места. Благодаря ти, че с прекрасните си снимки ме връщаш там. Бистра.

  13. Данаил Avatar
    Данаил

    Вместо да коментирате за „злите” баби от Чипровския чанастир е по добре да поразмислите за невежите туристи които нямат елементарно християнско мислене камо ли поведение! Дори от обща култура някои неща остават в съзнанието. Препоръчвам да попътувате малко из Гърция, Румъния или Русия, за мъжете може и Света Гора,за да позаприличате поне външно на православни хора.

Leave a Reply to Нина Николова Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *