Снимките ти са невероятни. Обичам фотографията. Твоето изкуство ме кара да се чувствам по-особено. Успех!
Имам подходящо свое стихотворение за пейките в твоите фотографии.
Пейка
С олющена боя и счупен крак —
пироните като очи бодат.
Избягали в копринения мрак,
целувките на влюбени мълчат.
Сърце върху прогнилата дъска
пулсира с грижите на младостта.
Донася вятърът безброй листа –
за обич плаче пейката в нощта.
Изненадана съм безкрайно приятно! Как попаднах тук ли? Обожавам природата-красива, недокосната и неосквернена… Разглеждах снимките от Ропотамо, Велека, Странджа и ми направиха страшно впечатление! Така виждам аз тези места — както си успял да ги уловиш ти… Това са местата, които няма да ми омръзнат да съзерцавам и преживявам…
Резерватът Силистар е едно от най-красивите кътчета, които съм посещавала. А Странджа? Мълчалива, величествена и зелена зелена… Всяко лято посещаваме кътчета в Странджа и знаеш ли какво си мисля за онези селца там? Те не са забравени от Бога — Бог ги е пожалил… Ще ти напиша нещо и за снимките, които си нарекъл “Есен в парка”. Отдавна не живея в Бургас, но помня тези алеи, помня дърветата, пред мен са тези пейки… Още нося мелодия в сърцето си и последните акорди на тази любовна песен нама никога да заглъхнат в съзнанието ми! Благодаря ти за снимките, за таланта ти и за всички красиви моменти, за които те ми напомниха! Бъди здрав!
7 responses to “Есен в парка”
Ееех, тия пейки що яб… кхм… романтика са видяли покрай нашто поколение… преди ммм 13-14 години?
Снимките ти са невероятни. Обичам фотографията. Твоето изкуство ме кара да се чувствам по-особено. Успех!
Имам подходящо свое стихотворение за пейките в твоите фотографии.
Пейка
С олющена боя и счупен крак —
пироните като очи бодат.
Избягали в копринения мрак,
целувките на влюбени мълчат.
Сърце върху прогнилата дъска
пулсира с грижите на младостта.
Донася вятърът безброй листа –
за обич плаче пейката в нощта.
“Даниела”:#2, много е красиво стихотворението. Мерси!
Изненадана съм безкрайно приятно! Как попаднах тук ли? Обожавам природата-красива, недокосната и неосквернена… Разглеждах снимките от Ропотамо, Велека, Странджа и ми направиха страшно впечатление! Така виждам аз тези места — както си успял да ги уловиш ти… Това са местата, които няма да ми омръзнат да съзерцавам и преживявам…
Резерватът Силистар е едно от най-красивите кътчета, които съм посещавала. А Странджа? Мълчалива, величествена и зелена зелена… Всяко лято посещаваме кътчета в Странджа и знаеш ли какво си мисля за онези селца там? Те не са забравени от Бога — Бог ги е пожалил… Ще ти напиша нещо и за снимките, които си нарекъл “Есен в парка”. Отдавна не живея в Бургас, но помня тези алеи, помня дърветата, пред мен са тези пейки… Още нося мелодия в сърцето си и последните акорди на тази любовна песен нама никога да заглъхнат в съзнанието ми! Благодаря ти за снимките, за таланта ти и за всички красиви моменти, за които те ми напомниха! Бъди здрав!
Хубави снимки …навяват някакво носталгично чувство 🙂
moq lubim sezon e esenta.prekrasni snimki blagodarq
14340
Retro park