До хижа Ехо и назад

За хижа Ехо тръгнах от Рибарица. С колата се добрах до входа за национален парк Централен Балкан и се отправих нагоре пеш.

Echo hut

Отначало вървях по изронен черен път с няколко свлачища покрай Черната река. В местността Остриките започнах да се изкачвам нагоре през буковите гори на резерват Царичина до кръстовището Ехо-Козя стена. От там до хижата няма и двайсет минути. Всичко наоколо е в поля от боровинки и малини, така че времето изгуби значение. На хижата ме посрещна изключително вежлив хижар, който тъкмо беше отпратил 30 човека, които правиха маршрута Ком-Емине.

Echo hut

След като си изпих чая хижаря ме изпрати до наскоро построения параклис Света Троица. Отскоро в параклиса на Старапланиското било се провеждали и сватбени церемонии. Попът се качвал от село Шипково за да освещава младоженците.

Echo hut

След дълга раздумка и ядене на боровинки тръгнах да изкачвам близкия връх Юмрука. От горе се разкрива гледка към хижата и параклиса.

Echo hut

Откроява се и връх Вежен, един от Балканските първенци.

Echo hut

След като напълних половин бутилка с боровинки се отправих надолу по същия път.


10 responses to “До хижа Ехо и назад”

  1. Маргарита Avatar
    Маргарита

    Как се стига с кола до този параклис, това е чудо. Та той просто е кацнал там?

  2. Веселин Avatar
    Веселин

    В Централен балкан не е редно да влизат коли, това е парк. В района на Дерменка примерно бръмчат всякакви таралясници, мотори и атв-та, но мисля че е незаконно.
    До този параклис се стига само пеш.

  3. Nikolay Avatar

    Марги, не може… дори и да беше позволено пак не може.
    Това е страхотно място. Аз съм ходил до там два пъти в зимно време. Уникални преживявания сме имали там. Единия път 7 часа и половина преход от към Троян. А на връщане вятър 100 км в час. Това се помни за цял живот. Така като гледам лятно време е страшно красиво. Дано скоро да остане време да посетим това място отново.

  4. Маргарита Avatar
    Маргарита

    Благодаря Ви момчета, но знаете ли какво ме наведе на тази мисъл. На снимката в по-далечен план /последната/ сякаш пътя е по широк пред параклиса, а и Евгени пише за венчавки. Ами ако сега съм булка — простете, но как ще стигна до там, пеша? С роклята? Затова попитах, не че не обичам да ходя пеша. А иначе си струва — убедена съм. Заблазявам ви, че сте ходили. Благодаря и на Евгени за страхотоното изживяване, като разглеждам фотографиите му.

  5. Адаш ти Avatar
    Адаш ти

    Маги, с вертолет може да се качват булки. Само около 200 лв е за 30 мин. полет. Пък щом гледката от човешки бой е поразителна, какво остава за такава от въздуха.
    Браво адаш! Отново страхотни кадри.

  6. Маргарита Avatar
    Маргарита

    Е, много съм далече от булките, но за тях се загрижих — видя ми се трудничко. А булка съм била мноооооого отдавна, но тогава нямаше такива екстри. А Евгени си е страхотен, спор няма. Благодаря на всички за отношението към мен. Бъдете здрави и усмихнати.

  7. Димитрова Avatar
    Димитрова

    Здравейтеw прочетох ви коментарите, искам да уточня на 08.08.2008г. лично аз се венчах в този параклис. За миг не съм се замисляла как ще стане с роклята. Първо естествено, че не се качих до горе с роклята — това си е безумие, второ не носех такава рокля, но нямаше да е пречка, не се мачкат толкова лесно. Дойдохме единия ден, а на другия ден следобяд се венчахме. Онова, което изживяхме си го знаем само аз и съпругът ми, вероятно и присъстващите на церемонията. Единственият проблем за младоженците е как ще си накарат гостите да отидат до хижата. Честно казано, на нас не ни пукаше дали ще има гости, не съм се молила на никого, който иска идва. Важни са кумовете, а те дойдоха. Беше страхотно и на всички мързеливковци ви казвам — губите страшно много.

  8. Маргарита Avatar
    Маргарита

    Госпожо Димитрова, ЧЕСТИТО!!! Наистина прекрасно е това, което ви се е случило!!!
    Блазя ви.

  9. Росен Узунов Avatar
    Росен Узунов

    Много, много яки снимки. Велика природа. Браво!

  10. Ралица Александрова Avatar
    Ралица Александрова

    Разчуствахте ме, това място го посетих преди 11 години и 1-2 месеца. Така както го гледам на снимките точно така изглеждаше тогава. Хижарите разказваха за една история тогава от нея са минали 15 години как на 11 май пада много гъста мъгла и една група от около 20 човека компания се изгубват. Били на метри от хижата а температурите са станали минусови – всички са починали с изключение на едно момче което даколкото знам се е с парализа на краката. Хижарите са го спасили с одеала и масажи. Спомням си че нямаше голямо изкачване тъй като нашата група се движеше по билото от западния към източния Балкан. Чак като застанахме на билото на Юмрука разбрах колко високо сме стигнали 🙂 Учуди ме разнообразието от стоки които се предлагаха в хижа Ехо – и биричка можеше да си купиши и готвени яденета, даже сладки неща – като се има предвид че всичко се влачи на гръб си е направо геройство. Това, което съм чувала от хижарката е, че тази хижа е строена с магарета. Това, което се запечатва обаче е величието на природата и чувството на преходност на нашия живот. Като се качиш на Юмрука и всичко ти се струва малко и незначително. Тишината изпълва съзнанието и прочиства душата ти. Как може хората да пропускат това…

Leave a Reply to Маргарита Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *