-
Самотраки
Представата ми за Самотраки беше за скучно, не особено атрактивно, парче земя, с масивен скалист връх, издигащ се насред Бяло море. Разбрах, че очакванията ми тотално се разминават още щом стъпих на острова.
-
-
Амбарица
Всяка година, по едно и също време, Стара Планина е неотменна част от есенните ми обиколки, и по-специално централната и част, в която за да излезеш на голото било, минаваш през вековни гори.
-
Пеещите скали
Няма нищо по-хубаво от лошото време гарнирано с порция изненада. Само този, който не е изпитвал тази максима, не знае колко истина има в нея. Най-лесно може да се тества в Стара Планина, където времето се променя на 360 градуса за минути.
-
Долината на розите
Нямах представа колко обширна е Розовата долина. Бях виждал няколко масива разположени покрай Подбалканският път и с това се изчерпваше загадъчната, за мен, свръхпопулярност на маслодайната българска роза. Очаквано, розовите плантации са разположение по периферията между Стара Планина и Средна Гора и за да ги открия, потърсих именно там.
-
Милос
Стотици обитаеми острови са пръснати из гръцките морета, всеки със свой собствен чар. Също като онези сирени от митовете омайват безчет пътници. Отдалеч привидно са едни голи скали, но всъщност са обградени с лазурни брегове и заливи, а по хълмовете надничат куполи на църкви и спретнати снежно-бели градчета.
-
Зимен преход до хижа Козя Стена
Снегът едва беше посипал дърветата, когато наближих хижа Хайдушка песен. Снегоходките нямаше да ми бъдат от полза. Оставих ги и поех нагоре през смълчаната, побеляла гора, на резерват Козя Стена.
-
2014-та в снимки
В края на декември е време да направя обобщение на изминалата година. От седем години насам, това става с поредния фото-отчет.
-
Кипиловско кале
Белязана от отпечатъка на древни цивилизации, заличени през вековете, е нашата земя. В непроходимите гори на балкана все още тънат в забвение десетки крепости, били някога част от отбранителната мрежа на могъщата Византия.
-
Шуменско плато
Шуменското плато е като свят, съществуващ извън потока на нашето време. Парче земя с обиколка 40 километра, издигащо се на 300 метра височина. Вековни гори опасват този остров, съхранил история от древни времена.
-
Самодивско пръскало
Самодивското пръскало започна да става популярно отскоро. Причината е, че се намира встрани от еко-пътеката и досега нямаше маркировка. В Девин се сетиха, че тази природна забележителност носи изгода на града и ударно се заеха да изграждат нова инфраструктура до началото на туристическия маршрут. Навсякъде има големи табели с указания и човек не може да…
-
Изгубен в Родопите
Когато дойде есента и природата се изпъстри, не ме свърта на едно място. Хващам раницата, зареждам резервоара догоре и потеглям… нанякъде. Това “нанякъде” най-често се оказва в Родопите.
-
Синаница
Отдалечена в западните покрайнини на Пирин, хижа Синаница често се оказва извън натоварените туристически маршрути. След седем години, откак бях за последно тук, пиринските пътеки отново се пресякоха край изумрудено синьото езеро, с надвиснали над него бели върхове.
-
Широка поляна, Каньона на водопадите и Чудните мостове
По идея на Канон и Фотопавилион посетих отново тези прелестни места в Родопите. В компанията на близо петдесет участника във фотопленера беше забавно и много по-различно от това да обикалям сам.
-
Португалия от север на юг
От Порто исках да тръгна нагоре към северозападното крайбрежие на Испания, да си довърша опознавателната мисия отпреди две години. За късмет, точно тази седмица прогнозата там беше облаци и мъгла, така че вместо нагоре, поех надолу, по Португалското крайбрежие.
-
Април, бурен и страстен
Пролетта бърза да отстъпи на лятото. Дъждовете нямат търпение да се извалят, бурите да се нагърмят. На територията на родния Бургас, април е повече от перфектен. Тук-там ще попръска дъждец, колкото да измие до кристално-чисто небето и да нахвърли ефирно бели облаци.
-
Тасос
Тасос е най-близкият до България гръцки остров. След като отвориха новия път през прохода Маказа, разстоянието до него се стопи още повече.
-
Боровец
Докато по високите части на Рила грее слънце и почти липсва сняг, Боровец е в капана на ледената мъгла.
-
Морето през зимата
По традиция всяка зима, щом настъпи най-мразовития ден, се чувствам длъжен да отбележа това събитие някъде край морето.
-
2013-та в снимки
В края на декември, както се полага, се отчитам с поредния (шести) годишен фото-очерк.