Дойде време да изпълня заканата си да се върна на нос Акин някой облачен ден.
С кой акъл взех, че паркирах близо до входа на поделението. Нарамил раница закрачих към отбивката за малкото рибарско пристанище. Моментът, в който засякох вторачения поглед на охранителя зад стъклото на КПП-то, разбрах че трябва да ускоря крачката. Точно на ъгъла направих контролен оглед назад, пазачът беше излязъл и гледаше към мен. Затичах се да спечеля преднина и след малко бях на скалите.
Без да се бавя достигнах до следващото пристанище, от където ми предстоеше да лазя по скалите и да скачам по камъните в морето, за да продължа напред. Не можах да се опазя сух, но това не ме спря. Изкачих се нагоре и сред непроходимите драки различих пътечка, която води към огражденията на поделението. От високата си позиция видях охранителя да излиза от вътрешността на носа към брега, откъдето току що бях преминал. Очевидно беше поел по петите ми, затова останах прикрит в сухите треви и го изчаках да се върне обратно. В партизански стил, приклякайки, тръгнах по пътечката, която вървеше между двете огради по ръба на носа. Така се озовах далече от погледа на пазача и пред мен се показа нос Акин.
Слязох на брега, където вече бях на неутрална територия. Морето от северната страна е учудващо спокойно, докато от другата трещеше разярено.
На самият нос е поставен паметник в памет на моряците от торпедоносеца Смели, разбил се в подводните скали тук през 1943-та година. Долу на скалите е истинска фурия. На южния бряг морето бушува още по-ожесточено. Малка пясъчна ивица е обградена от скални късове, на които вълните не дават покой.
Напуснах превзетия от морската стихия бряг и се върнах отново горе, за да продължа обиколката. По носа има няколко издатини, които са се превърнали в дом за кормораните. Внезапната ми поява не ги изненада, само чевръстите гларуси се усетиха и излетяха.
Придвижването в тази част се оказа трудно изпитание, тъй като военните са разпънали бодлива тел по самия край на ръба. Без да вляза и метър в поделението, успях да обиколя нос Акин от край да край.
9 responses to “Акин ІІ”
Отново страхотни кадри, адаш. Четвъртата панорамна на носа HDR ли е?
Мерси адаш. Няма ХДР, със софт градиентен филтър е.
Браво за приключението и снимките! Не познавам някой да се вре толкова (като изключим няколко nature фотографа, дето са мега-екстремни, но това е друга тема и посока).
Иначе гледката към Черноморец далеч не бих я нарекъл “чудесна”, с това застрояване, ама да речем, че гледната точка е подходяща 🙂
Хващам се на бас, че познатите ти фото-екстремисти са от онези дето дебнат птичките из блатата и храсталаците: http://wildlifephotos.eu/
Благодаря ти! Страхотни снимки, както винаги!
Страхотни снимки – поздравявам те!
Всеки път се изненадвам от ефекта на тази филтри. Направо си е като софтуерна намеса. 🙂
Евала на тоя Гален Роуъл че е сетил да ги направи.
Здравейте, попаднах случайно тук през линк на много добра приятелка, и трябва да изкажа възхищението си от конкретните снимки! Заболя ме от красотата на природата… толкова неабятна и чиста, уловена с талант и чувство! Браво!
3423d
Sea element