GPS

В планините, в края на ноември, не е нито есен нито зима. Снегът е нашарил хълмовете, като далматинец, реките са преминали от течно в твърдо състояние, езерата са сковани в дебел лед.

Толкова бях идеализирал във въображението си тази дупка, че сблъсъка с реалността ми нанесе трайни физически и психически емоции.

Преход, с кодово име Боровинково пиршество, от хижа Безбог до Кременските езера, с изкачване на връх Джано и нощуване под лунното небе.

Две изконни поуки бяха безспорно доказани в този преход - Човек се учи от грешките си и Повторението е майка на знанието. Първо, изкачихме връх Безбог от грешната страна, за да разберем на връщане, че буксуването в клека е било безсмислено. Второ, прецакахме безценен час в мръзнене, вместо да продължим към Полежан.

В ниските части на планината е люта зима. От дни се стели мразовита мъгла, която е покрила дърветата с пластове сняг. По високите части на балкана, обаче, господар е слънцето. Зимата все още не си е отишла и борбата за надмощие е ожесточена. Точно по изгрев, ледени облаци изпълзяват от мрачните долове и устремено се придвижват към върховете.

Така се случва напоследък, че все попадам в екстремни ситуации тръгна ли към планината. Планът ми беше да нощувам в хижа Мазалат и на следващия ден да щурмувам връх Голям Кадемлия, втория по височина в Стара Планина. Въпреки неистовите усилия, Балкана не ме допусна до него.

Фотинският водопад е скрит е дълбоко в пазвите на Родопа и за добро или лошо, той все още е слабо известен.

Основната роля на резерватите е да опазват вековни гори, животни и растения застрашени от изчезване... Именно заради това техните територии са строго охранявани. В България, обаче, резерватите не са това, което са! Ето нагледен пример с резерват Купена в Родопите, където безжалостно са изсечени цели масиви вековна гора.

Стълбица е една от многото пещери разположени в Деветашкото плато, но определено се отличава от останалите. В слънчеви дни, около обед, мощен лъч пронизва входа и осветява вътрешността, която прилича на огромна летяща чиния.

Първият ден от задължителната есенна фотосесия започна в резерват Стенето. Бях минал от там през пролетта, нямаше начин да не повторя и есента.

Еднодневен маршрут от Карлово през хижа Равнец и масива Равнец. Отклонение от разклона за хижа Рай и връх Ботев към хижа Левски. Слизане към Карлово през резерват Стара Река.

Който не е чувал за Кончето, това е най-опасния туристически маршрут в Пирин. Представлява тесен ръб между върховете Кутело и Бански Суходол на височина 2800 метра. Навремето, преди участъка да се обезопаси с метално въже, туристите са го преминавали възседнали, като на кон. От там идва звучното име - Кончето.

Ще се опитам да пресъздам в няколко кадъра това тъй красиво кътче от Рила.

Езеро Скакавица е като крехко бижу в Рилските обятия. Устремен да открия откъде минава пътечката, избрах маршрута, по който бях минал преди две години.

Обиколил съм почти цяла Рила по периферията, но в Семково не бях ходил. Каква по-добра възможност да потегля натам.

Малка, спретната пътечка с две-три мостчета покрай реката.

Най-стръмната екопътека, по която съм минавал. До водопада е едва три километра, но благодарение на стълбичките, денивелацията е 400 метра. Стига да не беше толкова задушно, разходката би била удоволствие, вместо леене на пот.

От хижа Дерменка започва пътека през резерват Стенето, която води до село Черни Осъм. Още на първото дърво, на влизане в гората, има табелка Маршрутът е затворен. Това още повече ме амбицира и преди изгрев вече се спусках по стръмните склонове на резервата.

Преди да потегля, погледнах прогнозата - разкъсана облачност, точно каквато ми трябва. Когато пристигнах, в небето нямаше пукнат облак, а слънцето препичаше с пълна мощ.

В неподходящо време и най-красивото място изглежда невзрачно. Такъв е случая със Седемте Рилски езера, където ръзтъпках снегоходките за последно, до следващата зима.