Страница 1
Езеро Скакавица е като крехко бижу в Рилските обятия. Устремен да открия откъде минава пътечката, избрах маршрута, по който бях минал преди две години.
Без предварителна нагласа, взех че се озовах в Ягодина. Обиколих селото няколко пъти, докато открия най-хубавата къща за гости. Двата дена преминаха със шеметна скорост и време за излежаване почти не остана. Затова, пък, пребродих повечето околни баири и насъбрах красиви спомени за много време напред.
Обиколил съм почти цяла Рила по периферията, но в Семково не бях ходил. Каква по-добра възможност да потегля натам.
От хижа Хайдушка Песен поехме нагоре. Облачността се беше излегнала на билото и някъде на 1200 метра височина постепенно започнахме да навлизаме в царството на мъглата.
Най-стръмната екопътека, по която съм минавал. До водопада е едва три километра, но благодарение на стълбичките, денивелацията е 400 метра. Стига да не беше толкова задушно, разходката би била удоволствие, вместо леене на пот.
От хижа Дерменка започва пътека през резерват Стенето, която води до село Черни Осъм. Още на първото дърво, на влизане в гората, има табелка "Маршрутът е затворен". Това само още повече ме амбицира и преди изгрев вече се спусках по стръмните склонове на резервата.
Преди да потегля, погледнах прогнозата - разкъсана облачност, точно каквато ми трябва. Когато пристигнах, в небето нямаше пукнат облак, а слънцето препичаше с пълна мощ.
В неподходящо време и най-красивото място изглежда невзрачно. Такъв е случая със Седемте Рилски езера, където ръзтъпках снегоходките за последно, до следващата зима.
Не пожелавам никому да се изкачва пеш от Сопот до хижа Добрила. Пустият му лифт виси безжизнено, а от първа до последна станция са 1200 метра денивелация. От блъскането по баира толкова се измъчих, че ми мина желанието да се разходя по билото, където се спотайват най-високите върхове на Стара планина. Останах си с гледката към Средна гора и Родопите, които тънеха в мъгла.
Спазих заканата си и съм отново на същото място, за да посрещна изгрева, докато мъглите се стелят между нагънатия воал на Велека.
В сърцето на Балкана, като свит юмрук се издига връх Ботев (Юмрук чал), опасан от стръмни склонове, от които бучат непрестъпни водопади... Неслучайно сърцето на Балкана е наречено Джендем - адът е негостоприемен, и всеки дръзнал да го посети трябва да стъпва предпазливо по трошливите пътеки, за да не изчезне в бездната.
Лятото на 2005-та си купих първия DSLR - Canon 350D. Цели три години изкарах с него, докато осъзная, че имам нужда от по-сериозен фотоапарат, с качествени обективи, филтри и др. Изхвърлих всичко старо и към момента съм в пълна бойна готовност да причакам момента и да го отстрелям с подходящите за целта средства.
Освен богата на природни забележителности, водопади, езера, в обятията на Родопа са се гушнали и десетки селца с красиви параклиси и църкви.
Отбивка по пътя Смолян-Мугла води до чудна еко-пътека - Каньона на водопадите. Изкачва се нагоре в планината по реката, през прохладните смърчови гори на резерват Сосковчето.
Мощна облачност с дъжд и гръмотевици, предвещаваха метеоролозите, и не къде да е, а точно там, накъдето се бях запътил. Това не ме разколеба - в лошо време, както е известно, стават хубави снимки.
В Белоградчик пристигнах малко преди залез. Крепостта беше затворена. Намерих една подходяща скала, от която се открива обзорна гледка към скалите. Зачаках момента, наречен "Magic Hour", когато светлината за кратко променя облика на заобикалящия ни свят.