язовир Голям беглик

В сенките на мрака, мъглата тихо пълзи върху спокойното езеро. С проблясването на първите слънчеви лъчи, тя яростно се надига в опит да закрие светлината, също като вампир.

Лятото дойде предсрочно. Навън е жега и задуха. Последните дихания на пролетта се притаяват по високите места в планините.

Беглика е притегателно място - с всяка изминала година ме привлича все повече.

Язовирите в този район на Родопите са ми любими заради високата надморска височина и красивите вечно зелени иглолистни гори.

Втората част на пътеписа започва с придвижване от Кърджали към Смолян, покрай река Арда. Релефът става все по-стръмен и гората се сменя от широколистна в иглолистна. По пътя през Ардино пропускаме да видим прочутия Дяволски мост, но поне на каскадата Горна Арда има какво да се поснима.