язовир

Съществено за фотографа пейзажист е да улови първите мигове на зараната. Това налага преспиване в близост до зоната на снимане (често в палатка) и ставане в най-тъмната част на нощта.

Галерия: Езерото на мъртвите

Беглика е от онези притегателни кътчета, към което жадно са протегнали ръце мнозина. Дърводобивни компании, организации прикрити зад природозащитни дейности, рибари накацали като мухи по безбройните кейчета, гъбари и билкари са се барикадирали в паянтови биваци. За случайните туристи не е останало ни едно местенце. Към Беглика жадно съм се вторачил и аз.

В малък периметър южно от Варна, в пазвите на източния Балкан, се спотайват красиви язовири и селца, крепости от славното ни минало, природни забележителности.

Лятото не е сезона за фото туризъм в Родопите. За горещите летни дни в устава на фотографа пише да става преди разсъмване и да се прибира когато стават нормалните хора. Час преди залез отново да е на линия - до края на последния остатък от слънчева светлина.

Близо до подбалканския път в два големи язовира Жребчево и Копринка има по една потопена стара църква. Навремето те са пренадлежали към близките села, но след заливането на водоемите са попаднали в границите им и са били изоставени завинаги.

Много са забележителностите, които могат да се видят между Велико Търново и Ловеч. Моето време стигна да се разходя до Крушунските водопади и Деветашката пещера.

Сгушено в северния край на Странджа, заобиколено от всякъде с гъста гора, това язовирче е сравнително неизвестно за рибарите.

Това е добре познатия район около язовир Ахелой, в рибарските среди по-известен като Батския язовир.

Този малък язовир е способен да изсмуче стотици кадри от моя фотоапарат. Бях се впечатлил от него още първия път, когато се мъчих да се добера през разни селца и гори. Сега със съвремените средства за ориентиране ми е значително по-лесно да си направя маршрут, затова избрах северната му страна - от към селата Бата и Белодол.

Клюна ломи дървета в района на хижа Братан.

Най-централният български язовир, разположен между Стара Планина и Средна Гора.

Ако има лесно, ще пътувам само рано сутрин - времето на мъглите и червените изгреви. Точно такова време сварих преди Казанлък, на язовир Жребчево.

Язовир Ясна Поляна захранва с питейна вода всички селища на юг от Бургас. Въпреки специалния му статут на санитарна зона води класирането на най-мръсните водоеми. По всички черни пътища към язовира, направени от рибарите, са поставени табели забраняващи навлизането в неговата зона. Поради ниското ниво на водата през есента, изобилието от боклуци е още по-голямо, освен бирени бутилки се срещат метални тавички, телени касетки и какво ли не още.

Едно пътуване до Русенски Лом и обратно в началото на октомври.

Идеята на това пътуване беше да се поразтъпча из хълмовете на Меден Ред, тези надолу към Приморско. Щурмът започна следобед, но заради по-късите зимни дни остана време само за възвишенията над село Веселие.

Втората част на пътеписа започва с придвижване от Кърджали към Смолян, покрай река Арда. Релефът става все по-стръмен и гората се сменя от широколистна в иглолистна. По пътя през Ардино пропускаме да видим прочутия Дяволски мост, но поне на каскадата Горна Арда има какво да се поснима.

Това е пътепис разделен на две части. В тази част писането е повече от показването, за разлика от втората част.

Панорама на язовира (2178×466 px).

Добре замаскиран язовир, красив (особено през есента), с осезаема липса на рибари.

Пазачът ми спести няколко километра обикаляне по черен път, като ни покани да минем през централния вход. Мястото е толкова спокойно и уединено, че ми се прииска да остана там поне за седмица, без да ме е грижа за надвисналите часове работа, очакващи ме на другия ден.