хижа

Две изконни поуки бяха безспорно доказани в този преход - Човек се учи от грешките си и Повторението е майка на знанието. Първо, изкачихме връх Безбог от грешната страна, за да разберем на връщане, че буксуването в клека е било безсмислено. Второ, прецакахме безценен час в мръзнене, вместо да продължим към Полежан.

В ниските части на планината е люта зима. От дни се стели мразовита мъгла, която е покрила дърветата с пластове сняг. По високите части на балкана, обаче, господар е слънцето. Зимата все още не си е отишла и борбата за надмощие е ожесточена. Точно по изгрев, ледени облаци изпълзяват от мрачните долове и устремено се придвижват към върховете.

Така се случва напоследък, че все попадам в екстремни ситуации тръгна ли към планината. Планът ми беше да нощувам в хижа Мазалат и на следващия ден да щурмувам връх Голям Кадемлия, втория по височина в Стара Планина. Въпреки неистовите усилия, Балкана не ме допусна до него.

Ще се опитам да пресъздам в няколко кадъра това тъй красиво кътче от Рила.

В неподходящо време и най-красивото място изглежда невзрачно. Такъв е случая със Седемте Рилски езера, където ръзтъпках снегоходките за последно, до следващата зима.

Не пожелавам никому да се изкачва пеш от Сопот до хижа Добрила. Пустият му лифт виси безжизнено, а от първа до последна станция са 1200 метра денивелация. От блъскането по баира толкова се измъчих, че ми мина желанието да се разходя по билото, където се спотайват най-високите върхове на Стара планина. Останах си с гледката към Средна гора и Родопите, които тънеха в мъгла.

Като юноша редовно щъках по Пирин и Рила с приятели. Преходите бяха сериозни - от една до две седмици. Мъкнехме трийсеткилограмови раници, пълни с консерви, дрехи и какво ли не още. С чифт кубинки обикаляхме чукарите и въпреки всичко ни беше весело и леко.

В близост до Банско - интересни машрути колкото искаш. Долу се задава пролетта, а горе в планината зимата скоро няма да си тръгне. От много мислене, измислих да се завъртя до хижа Дамяница, пък ако има пъртина до Тевно езеро и силите не са ме напуснали, да отскоча и до там.

Точно по изгрев бяхме на входа на парк Централен Балкан.

Есенни пейзажи от Централен Балкан по маршрута Карлово - хижа Левски - хижа Рай и обратно.

От местността Тиха Рила се качих набързо до хижа Рибни езера. Без да се отбивам там отклоних към Смрадливото езеро.

За хижа Ехо тръгнах от Рибарица. С колата се добрах до входа за национален парк Централен Балкан и се отправих нагоре пеш.

Преходът в Рила започнах от Зелени преслап над Паничище. За трийсет километра до хижа Иван Вазов през Седемте езера и обратно не срещнах жива душа. Цялата планина приличаше на гигантска гъба напоена с вода. В ниското пътеките бяха се превърнали във водни потоци, а във високата част, там където кишавия сняг се беше разтопил, се бяха образували мочурища. Това е непознатата Рила, където хижите са празни, а пътеките без туристи.

Първите дни на пролетта, смяната на сезоните в Рила.

Зимна разходка в снежния балкан от хижа Партизанска песен до хижа Мазалт, ден преди бъдни вечер.

Напълних раницата с провизии и дрехи, повече от необходимото, поне за седмица, вместо за три дена и така раницата ми натежа с 10 килограма отгоре. Взех си палатка и спален чувал, за да бивакувам на някое от езерата.

Забележителностите, които не трябва да се пропускат в този край са пещера Магурата и Белоградчишките скали. Заради видинските приключения времето за Магурата е напълно изчерпано, понеже разходката в нея отнема час, а черния път от селото до хижата ми е непознат и предпочитам да си оставя час-два време в аванс, преди за се мръкне.

Минералният басейн край село Чифлик вече не е спокойно планинско кътче. До басейна са построени луксозни хотелски комлекси, останалото незастроено място представлява огромен изкоп, в който багери, кранове и бетоновози издигат поредния пет зведен приют.

Първият ден започна с изкачване до седемте рилски езера през най-напеченото време на деня.