сутрин

Началото на юли е сезона на лавандулата, а както знаем, тя се отглежда най-вече в предбалкана. Без идея къде точно са тези полета, къде ще нощувам и какво ще снимам по изгрев, взех новия Фокус и отпраших в неизвестното.

Проходът тънеше в гъста мъгла, а дърветата бяха надвиснали от тежестта на снега. Заизкачвах се по 894-те стъпала към паметника, и малко преди него се озовах над облаците. В далечината, над тях, едва успяваше да пробие самотен връх.

Не съм подозирал колко впечатляваща може да е река Вит и особено нейния каньон, наречен Червената стена. Щом го зърнах, вече знаех че ще дочакам до сутринта, когато над реката заплуват облаци и първите слънчиви лъчи докоснат шарените дървета.

Беглика е от онези притегателни кътчета, към което жадно са протегнали ръце мнозина. Дърводобивни компании, организации прикрити зад природозащитни дейности, рибари накацали като мухи по безбройните кейчета, гъбари и билкари са се барикадирали в паянтови биваци. За случайните туристи не е останало ни едно местенце. Към Беглика жадно съм се вторачил и аз.

В сутрини, като тази, не знам дали съм буден или продължавам да сънувам.

Цяло събитие е да завали сняг в Бургаско. В повечото случаи, както и сега, той започна да се топи още преди да натрупа. Странджа, като планина със свой собствен климат, реших че ще е побеляла прилично и ще мога за първи път да я видя в снежна премяна.

Най-централният български язовир, разположен между Стара Планина и Средна Гора.

Ако има лесно, ще пътувам само рано сутрин - времето на мъглите и червените изгреви. Точно такова време сварих преди Казанлък, на язовир Жребчево.