сумрак

След като бурята се навилня и изпотроши каквото може, покрай морето се възцари ледено спокойствие.

Отправих се към Родопите да търся едно рядко природно съчетание - отрупана със сняг гора, по изгрев. Въпреки сложните пътни условия и студуването, изтърпях до заранта, за което бях възнаграден с този прекрасен пейзаж.

След като поставиха новата коледна украса, нетърпеливо зачаках дъжда да измие улиците на града. Когато това се случи, в краткия отрязък между нощта и деня, бях под светлините на шарените лампички, в центъра на Бургас.

В планините, в края на ноември, не е нито есен нито зима. Снегът е нашарил хълмовете, като далматинец, реките са преминали от течно в твърдо състояние, езерата са сковани в дебел лед.

В сенките на мрака, мъглата тихо пълзи върху спокойното езеро. С проблясването на първите слънчеви лъчи, тя яростно се надига в опит да закрие светлината, също като вампир.

Преход, с кодово име Боровинково пиршество, от хижа Безбог до Кременските езера, с изкачване на връх Джано и нощуване под лунното небе.

Трета, последна част, от десетдневното пътешествие с Форд Фокус из България, премина през родопските села Момчиловци, Широка Лъка и Гела.

Чисто нови, прясно навити, разпръснати надлъж и нашир бали из току що ожънатото поле. По залез, след залез, от високо и ниско, от близо и далече.

Във втората част на текст-драйв пътуването ми с новия Фокус, се отправям към северозападния край на България. От Белоградчик отбивам през Годеч, от там за Велико Търново. Пътем спирам в Котел.

Началото на юли е сезона на лавандулата, а както знаем, тя се отглежда най-вече в предбалкана. Без идея къде точно са тези полета, къде ще нощувам и какво ще снимам по изгрев, взех новия Фокус и отпраших в неизвестното.

Кърваво червени цветя с крехки стъбла, също като плевел, са плъзнали навсякъде. Поникват внезапно и докато човек привикне с тях, вече ги няма.

След южното черноморие, където времето сякаш бе спряло, ден по-късно се озовах на северния бряг, в царството на ветровете.

Дойде ли пролетта съм като абониран за Странджанското крайбрежие. В този сезон, също като есента, нещата се случват за кратко, затова без да губя време се отправих към най-красивото място по нашето черноморие - Силистар.

Русенски Лом наподобява на огромен процеп в земята. Край него се ширят равни поля и човек, който не знае къде се намира, би зяпнал от удивление, когато срещу него, като от друго измерение, изплува съвършено различен свят от заобикалящия го.

В ниските части на планината е люта зима. От дни се стели мразовита мъгла, която е покрила дърветата с пластове сняг. По високите части на балкана, обаче, господар е слънцето. Зимата все още не си е отишла и борбата за надмощие е ожесточена. Точно по изгрев, ледени облаци изпълзяват от мрачните долове и устремено се придвижват към върховете.

Морски пейзажи из скалистото крайбрежието на юг от Созопол.

Бях наясно, че изгрева край морето няма да е нищо особено, заради липсата на облаци, но въпреки това с Христо (prozac1) поехме по тъмни доби на юг, към Ахтопол. Като дестинация избрахме къмпинг Делфин, където фото изкушения почти липсваха.

Морето неуморно се бори със скалите край нос Хумата, а насреща е остров св. Тома, по-известен като Змийския.