скали

Бурно януарско море, край Странджанския бряг.

След южното черноморие, където времето сякаш бе спряло, ден по-късно се озовах на северния бряг, в царството на ветровете.

Дойде ли пролетта съм като абониран за Странджанското крайбрежие. В този сезон, също като есента, нещата се случват за кратко, затова без да губя време се отправих към най-красивото място по нашето черноморие - Силистар.

Преди да замина за Португалия набързо проучих къде в близост до Лисабон крайбрежието е подходящо за морски пейзажи. Мястото еднозначно се оказа нос Cabo da Roca, в мой превод Каменния нос.

Морски пейзажи из скалистото крайбрежието на юг от Созопол.

Морето неуморно се бори със скалите край нос Хумата, а насреща е остров св. Тома, по-известен като Змийския.

Обичам времето да ме изненадва. Както беше притъмняло, в облаците се отвори пролука и слънцето обагри със златна светлина скалите.

Иска ми се да съм край морето, когато е в пълната си ярост, със страховити вълни разбиващи се в скалите на някой пуст бряг.

Брегът на Червенка не е от фотогеничните места, но когато не ми се пътува далече се отбивам тук.

Крайбрежието на юг от Синеморец толкова ме впечатли, че скоро след огледния преход се върнах отново. Този път си спестих дългото ходене и се съсредоточих около скалите между плажовете Липите и Листи.

Половин час преди съмване вървях по изключително калната пътечка за устието на Велека. В гората бе непрогледно, дори упоритата лунна светлина не успяваше да проникне. Фенерчето угасна още в началото. Вървях по спомен.

Гората край устието на Велека се раззеленява с ритъма на пролетта.

Между морето и скалите на нос Агалина. Галерия: Между скалите