село

Отправих се към Родопите да търся едно рядко природно съчетание - отрупана със сняг гора, по изгрев. Въпреки сложните пътни условия и студуването, изтърпях до заранта, за което бях възнаграден с този прекрасен пейзаж.

Есента тази година се оказа нетипична, не такава каквато съм свикнал да я виждам. Приех това за предизвикателство и поех по дългия път към неизвестното.

Къде ли не съм бродил из Странджа - по изоставени пътища, гори, долове... в дъжд, пек, сняг. Все търсих нещо специално, но така и не го намерих там. Ето защо се върнах да преоткрия Странджа в малките затънтени селца, съществуващи в своя реалност, потънали в забвение от векове.

Цяло събитие е да завали сняг в Бургаско. В повечото случаи, както и сега, той започна да се топи още преди да натрупа. Странджа, като планина със свой собствен климат, реших че ще е побеляла прилично и ще мога за първи път да я видя в снежна премяна.

Лятото не е сезона за фото туризъм в Родопите. За горещите летни дни в устава на фотографа пише да става преди разсъмване и да се прибира когато стават нормалните хора. Час преди залез отново да е на линия - до края на последния остатък от слънчева светлина.