река

Есента тази година се оказа нетипична, не такава каквато съм свикнал да я виждам. Приех това за предизвикателство и поех по дългия път към неизвестното.

Пътешествие в търсене на нещо, което го няма

За втори път тази година се отбивам в района на Карлуково. Оказа се близо до село Ъглен, за където бях тръгнал, а и разполагах с предостатъчно време да огледам повторно пещера Проходна и Искърското дефиле.

Първият ден от задължителната есенна фотосесия започна в резерват Стенето. Бях минал от там през пролетта, нямаше начин да не повторя и есента.

Еднодневен маршрут от Карлово през хижа Равнец и масива Равнец. Отклонение от разклона за хижа Рай и връх Ботев към хижа Левски. Слизане към Карлово през резерват Стара Река.

От хижа Хайдушка Песен поехме нагоре. Облачността се беше излегнала на билото и някъде на 1200 метра височина постепенно започнахме да навлизаме в царството на мъглата.

Малка, спретната пътечка с две-три мостчета покрай реката.

Най-стръмната екопътека, по която съм минавал. До водопада е едва три километра, но благодарение на стълбичките, денивелацията е 400 метра. Стига да не беше толкова задушно, разходката би била удоволствие, вместо леене на пот.

От хижа Дерменка започва пътека през резерват Стенето, която води до село Черни Осъм. Още на първото дърво, на влизане в гората, има табелка Маршрутът е затворен. Това още повече ме амбицира и преди изгрев вече се спусках по стръмните склонове на резервата.

Половин час преди съмване вървях по изключително калната пътечка за устието на Велека. В гората бе непрогледно, дори упоритата лунна светлина не успяваше да проникне. Фенерчето угасна още в началото. Вървях по спомен.

Безкрайни поля, боядисани в различни цветове, греят върху вълнистия добруджански пейзаж.

Гората край устието на Велека се раззеленява с ритъма на пролетта.

Пещерата с очите, през която може да прелети малък самолет. Това съм чувал за пещера Проходна, близо до Карлуково. Отидох, видях и се убедих наживо, че е точно така.

Завали ли сняг, изпадам в дилема къде по-напред да разходя фотоапарата. Искам нещо гористо и хълмисто - надолу е Странджа, нагоре Балкана. По навик потеглям надолу. Първата отбивка е при водопада преди село Стоилово. Водата ври, вдига се мъгла от пръските.

Спазих заканата си и съм отново на същото място, за да посрещна изгрева, докато мъглите се стелят между нагънатия воал на Велека.

След дълго нощно пътуване, като в сън, от мъглата изплува ждрелото на Тъмрашка река. Там надолу съм се запътил и предусещам, че ще е интересно.

Есента в Странджа идва мудно. Гората е пожълтяла едва-едва и като цяло не е много цветна.