резерват

Първият ден от задължителната есенна фотосесия започна в резерват Стенето. Бях минал от там през пролетта, нямаше начин да не повторя и есента.

От хижа Хайдушка Песен поехме нагоре. Облачността се беше излегнала на билото и някъде на 1200 метра височина постепенно започнахме да навлизаме в царството на мъглата.

От хижа Дерменка започва пътека през резерват Стенето, която води до село Черни Осъм. Още на първото дърво, на влизане в гората, има табелка Маршрутът е затворен. Това още повече ме амбицира и преди изгрев вече се спусках по стръмните склонове на резервата.

Май е месеца на Странджа. Зелениката (която е уникална за парка) цъфти и цялата гора грейва в лилави цветове.

Случва се да се запътим нанякъде, а да пристигнем другаде. Това другаде, благодарение на непредвидени обстоятелства, понякога е точно там, за където сме искали да се запътим.

Всеки знае, че Странджа не е като останалите планини. Това важи и за есента, която не е същата по тези ширини.

Есенни пейзажи от Централен Балкан по маршрута Карлово - хижа Левски - хижа Рай и обратно.

Забележителностите, които не трябва да се пропускат в този край са пещера Магурата и Белоградчишките скали. Заради видинските приключения времето за Магурата е напълно изчерпано, понеже разходката в нея отнема час, а черния път от селото до хижата ми е непознат и предпочитам да си оставя час-два време в аванс, преди за се мръкне.