поле

Чисто нови, прясно навити, разпръснати надлъж и нашир бали из току що ожънатото поле. По залез, след залез, от високо и ниско, от близо и далече.

Началото на юли е сезона на лавандулата, а както знаем, тя се отглежда най-вече в предбалкана. Без идея къде точно са тези полета, къде ще нощувам и какво ще снимам по изгрев, взех новия Фокус и отпраших в неизвестното.

Кърваво червени цветя с крехки стъбла, също като плевел, са плъзнали навсякъде. Поникват внезапно и докато човек привикне с тях, вече ги няма.

Русенски Лом наподобява на огромен процеп в земята. Край него се ширят равни поля и човек, който не знае къде се намира, би зяпнал от удивление, когато срещу него, като от друго измерение, изплува съвършено различен свят от заобикалящия го.

Облачното време с нищо не предвещаваше поразителен залез. За мой късмет, слънцето някак се промуши под плътния сивкав слой и както шофирах, изкушаващата светлина ме завари на възможно най-калното и безинтересно място.

Безкрайни поля, боядисани в различни цветове, греят върху вълнистия добруджански пейзаж.

Миналата година пролетта настъпи равномерно. Като преглеждам снимките си виждам, че короните на дърветата се бяха раззеленили още в началото на април, а сега зеленеят само брезите и плодните дръвчета. Всичко останало тепърва предстои да се разлисти.