планина

Отправих се към Родопите да търся едно рядко природно съчетание - отрупана със сняг гора, по изгрев. Въпреки сложните пътни условия и студуването, изтърпях до заранта, за което бях възнаграден с този прекрасен пейзаж.

В планините, в края на ноември, не е нито есен нито зима. Снегът е нашарил хълмовете, като далматинец, реките са преминали от течно в твърдо състояние, езерата са сковани в дебел лед.

Толкова бях идеализирал във въображението си тази дупка, че сблъсъка с реалността ми нанесе трайни физически и психически емоции.

Преход, с кодово име Боровинково пиршество, от хижа Безбог до Кременските езера, с изкачване на връх Джано и нощуване под лунното небе.

Трета, последна част, от десетдневното пътешествие с Форд Фокус из България, премина през родопските села Момчиловци, Широка Лъка и Гела.

В киното, когато действието се развива в гора, задължително условие е да има лъчи. Това става с много пушек и ярки прожектори. На практика, обаче, подобно явление в естествени условия се случва рядко и продължава съвсем кратко.

Две изконни поуки бяха безспорно доказани в този преход - Човек се учи от грешките си и Повторението е майка на знанието. Първо, изкачихме връх Безбог от грешната страна, за да разберем на връщане, че буксуването в клека е било безсмислено. Второ, прецакахме безценен час в мръзнене, вместо да продължим към Полежан.

Първият ден от задължителната есенна фотосесия започна в резерват Стенето. Бях минал от там през пролетта, нямаше начин да не повторя и есента.

Който не е чувал за Кончето, това е най-опасния туристически маршрут в Пирин. Представлява тесен ръб между върховете Кутело и Бански Суходол на височина 2800 метра. Навремето, преди участъка да се обезопаси с метално въже, туристите са го преминавали възседнали, като на кон. От там идва звучното име - Кончето.

Беглика е от онези притегателни кътчета, към което жадно са протегнали ръце мнозина. Дърводобивни компании, организации прикрити зад природозащитни дейности, рибари накацали като мухи по безбройните кейчета, гъбари и билкари са се барикадирали в паянтови биваци. За случайните туристи не е останало ни едно местенце. Към Беглика жадно съм се вторачил и аз.

Ще се опитам да пресъздам в няколко кадъра това тъй красиво кътче от Рила.

Езеро Скакавица е като крехко бижу в Рилските обятия. Устремен да открия откъде минава пътечката, избрах маршрута, по който бях минал преди две години.

В сутрини, като тази, не знам дали съм буден или продължавам да сънувам.

Орлово око е всеизвестната площадка на връх Св. Илия, край село Ягодина. Построена само преди година, тя се превърна в топ туристическа дестинация. След консултация за пътя с местните, се качих с личното МПС. Трасето е тежка категория офроуд. Тръгва от края на селото, в посока Триград, после извива към билото.

Галерия: Орлово око

Обиколил съм почти цяла Рила по периферията, но в Семково не бях ходил. Каква по-добра възможност да потегля натам.