парк Българка

Проходът тънеше в гъста мъгла, а дърветата бяха надвиснали от тежестта на снега. Заизкачвах се по 894-те стъпала към паметника, и малко преди него се озовах над облаците. В далечината, над тях, едва успяваше да пробие самотен връх.

Така се случва напоследък, че все попадам в екстремни ситуации тръгна ли към планината. Планът ми беше да нощувам в хижа Мазалат и на следващия ден да щурмувам връх Голям Кадемлия, втория по височина в Стара Планина. Въпреки неистовите усилия, Балкана не ме допусна до него.

Още си спомням онзи лъскав монумент на Бузлуджа от комунистическо време. Днес сградата е дори по-впечатляваща - с безумната си, неразрушима архитектура, която не рухва след толкова години набези и опустошения.

На пръв поглед лесен маршрут - да, ама не! Неволите започват след малко, а преди това Шипка.