облаци

В ниските части на планината е люта зима. От дни се стели мразовита мъгла, която е покрила дърветата с пластове сняг. По високите части на балкана, обаче, господар е слънцето. Зимата все още не си е отишла и борбата за надмощие е ожесточена. Точно по изгрев, ледени облаци изпълзяват от мрачните долове и устремено се придвижват към върховете.

Проходът тънеше в гъста мъгла, а дърветата бяха надвиснали от тежестта на снега. Заизкачвах се по 894-те стъпала към паметника, и малко преди него се озовах над облаците. В далечината, над тях, едва успяваше да пробие самотен връх.

Не случайно Сливен носи името Града на ветровете. Горе, на 1000 метра височина, вятъра така се завихря около скалите на Карандила, че едва успявах да се удържа, какво остава да снимам.

Не съм подозирал колко впечатляваща може да е река Вит и особено нейния каньон, наречен Червената стена. Щом го зърнах, вече знаех че ще дочакам до сутринта, когато над реката заплуват облаци и първите слънчиви лъчи докоснат шарените дървета.

Съществено за фотографа пейзажист е да улови първите мигове на зараната. Това налага преспиване в близост до зоната на снимане (често в палатка) и ставане в най-тъмната част на нощта.

Галерия: Езерото на мъртвите

Връщам се години назад, към едно никому неизвестно място - нос Лахна.

Есенцията, която е нужна за да въздействат снимките правени на открито е позната на всеки. На мен, лично, ми допада повече часът преди изгрев. Една от причините е, че спокойно мога да снимам градски забележителности, без да се притеснявам за човешко присъствие в кадрите.

Облаците са паднали ниско и са покрили всичко с гъста мъгла. От Бакърлъка, където в нормален ден се разкрива обширна панорама към морето, сега облачна пелена се простира до края на хоризонта.